Стефан Страшимиров

Радостина бе красиво, будно момиче, произхождащо от бедно селско семейство, която бе имала редкия шанс да специализира екология в Тулуза. Нейният професор си въобрази, че приличала на починалата му наскоро от коварна болест дъщеря и настояваше тя да остане във Франция като негова асистентка.

В крайна сметка уважи желанието й да се върне в родината, където вече се полагаха основите на модерно винарство, засаждаха се лозя от перспективни сортове. Той дори й помогна да бъде назначена в „Магурата” - една уникална пещера, която от 1967 г. се използвала за отлежаване на вина.

- Знаеш ли, въпреки годините ми, намирам за невероятно романтично да създадеш вино, което е събрало в себе си не само енергията на слънцето, а и еманацията на най - старата човешка история - още от първобитния строй. А колко оригинално би стоял върху етикета на бутилката силуетът на древен ловец, опънал тетивата на лъка към преследваните от него диви животни - разпалено й обясняваше той.

Професорът гостувал веднъж там и останал впечатлен от качеството на продукцията - с плодови нокти и едва доловим теменужен аромат. Постоянната температура в пещерата от 12 градуса и нейнта влажност подпомагат съзряването на младото вино. А то, като един жив организъм, се чувства уютно под сигурната защита на тази каменна утроба.

В крайна сметка с неговата протекция Радостина бе назначена за технолог. Там възлагаха големи надежди на възпитаничката на един от най - известните френски етнолози.

Характерът на професията, собственият дързък чар на младата специалиска и любовта й към забавленията скоро я направиха много популярна сред ергенското съсловие в областта. Но веднъж в белоградчишка дискотека тя се сблъска с мусколестото самочувствие на някакъв местен Дон Жуан, който, сред като бе пренебрегнат, на всеослушание й подхвърли:

- Не знам на какво са те учили в Тулуза, моме, но само при мене ще усвоиш тайните на френската любов.

Момичето отвърна нещо пиперливо, на което бе отговорено с груба псувня. Тогава някакъв непознат мъж скочи и се застъпи за дамата. Грубиянът налетя да го бие и почти веднага се озова на пода.

През следващите дни събието стана основна тема в местните разговори. Радостина също прояви любопитство да разбере кой беше рицарят, който я защити. Оказа се някакъв авантюрист, който няколко години е бил в чуждестранния легион, върнал се, а спечелените пари вложил в бизнес с месни продукти.

В неговия магазин, наред с Еленски бут, Смядовска луканка и Бански старец, можеше да се намерят италиански и унгарски салами, дори баварски бели вурстчета. Бившата тулузка студентка бе силно впечатлена от странния субект и един ден реши да провери предлага ли господинът и от прочутите френски пастети.

Както можеше да се очаква, между въпросния Любомир Николов и еноложката припламна искра и скоро се превърнаха в най-одумваната двойка не само в Рабиша.

Когато се зашумя за края на света, Радостина се стресна сериозно, още повече, че нейни познати си взеха отпуск, за да прекарат 21. 12. 2022 г. в места, които се славели с естествена енергийна защита и прояви на божествена сила - в Родопите, Петричко, дори в Сърбия. Тя предложи на любимия си да прескочат за няколко дни до Франция - ако се мре, поне да е с изискания вкус на бордото…

- Миличко, имам по-рационално предложение - отвърнал кавалерът „Магурата”съществува може би от сътворението на света. Какво по-сигурно убежище от една пещера, в която са оцелели първобитни рисунки. Затова предлагам да си направим един як купон, само двамата. От теб - виното, от мен - мезетата. Честно е, нали. “Коль помирать - то с музьiкой! ” - както казваше един чеченец - колега, лека му пръст.

Речено - сторено! На 20-ти декември вечерта Радостина и Любомир, добре екипирани, със спални чували и дискове с любима музика, се разположиха в „Триумфалната” зала край езерото. Момичето започна да се отпуска едва след полунощ, при втората бутилка с пенливо вино „Магура” - неин купаж. Приятелят й го намери по-ароматно от „Вдовицата Клико”. Трапезата бе отрупана с изискани деликатеси, прозвучаха песни, които едва ли бяха в унисон с тревожното послание, съдържащо се в сакралната дата.

На сутринта Любо се опитваше да слуша радио. Приятелката му долови, че лицето му доби загрижен вид и разтревожено попита какви са новините.

- Едва се чува. Тук няма покритие. Но, доколкото разбрах, в Турция имало земетресение от 9-та степен, пострадала е ядрена централа, Черно море яко се е разбушувало. Налага се да поостанем, докато получим по-сигурна информация.

Прекараха в пещерата още едно денонощие - като младоженци, загърбили събития, които можеха да се окажат съдбовни за цялото човечество.

Спяха дълбоко, когато ги стресна сърдит мъжки глас:

- Радостина, действията ти нямат нищо общо с твоето име. Превърнала си тази свещена древна пещера в бардак! Ще се наказваме!

Техноложката не се разтревожи особено от заканата на своя шеф, който не бе успял да закуси и приседна до отрупаната трапеза. Само побърза да го попита засегната ли е
България от пораженията.

Колегата й изумено разтвори ръце в недоумение от абсурдния й въпрос. А тя отправи смразяващ поглед към „младоженеца”, който побърза да извърне глава. Бясна, младата жена го подгони с големия нож и той със смях, малко театрално, потърси спасение в ледените води на езерото…

Няколко дни Радостина не проговори на Любомир, обидена, че се е възползвал от беззащитността й в пълен с тревожни очаквания момент. По-късно се разбра, че е бременна. За нея това бе дар от Бога, защото преди време личният й гинеколог беше казал, че Фалопиевите й тръби са запушени и едва ли някога ще усети плод в утробата си…

А бъдещият баща беше сигурен, че отрочето, заченато на сакрална за човечеството дата, ще е белязано свише и, разбира се, ще бъде момче. Тогава, защо не му дадат името на французина Нострадамус. Пък междувременно може да изкарат още една паметна вечер край езерото, в което едва не бе хванал пневмония.

Наближаваше 13. 03. 2023 година…