КРИСТАЛНИЯТ КОВЧЕГ
Прегледах по диагонала вътрешнополитическата хроника. Не че на умъртвената територия BG може да се случи нещо ново - просто не искам да изпадам в информационен вакуум, тъй де - проявих гражданско любопитство, колкото да се уверя, че няма повод за оптимизъм.
Какво имаме тук? Криза с дървата? Горските стопанства и частниците се сдушиха още преди лятото, за да поддържат високи цени, но някои недругарки и недругари едва сега забелязаха това безобразие. Изпаднаха от властта и прогледнаха.
По-нататък: БСП се джафкат с ПП. Нещастници.
Военният министър обещал, че няма да дава ракети на украинците… Този го чувам за първи път… От временното правителство на Гълъба ли е? Или вече имаме редовен кабинет? Да не би Народното събрание да е заработило? Защо й са на колониалната администрация толкова много институции, само объркват хората! И без тези рудиментарни органи на демокрацията се справяме криво - ляво.
Следващото заглавие съобщава, че Сдружението на русофилите готви протести срещу въвличането ни във войната… Не, че не участваме в нея. И далеч преди февруари 2022 година ние бяхме сред акитвистите, които хвърляха съчки в разгарящия се огън.
Положението е такова, че в София скоро няма да проблесне искрица здрав разум, ала все пак отворих материала. Прозях се, стигнах до неправилно употребения пълен член в първото изречение и затворих. Не, не съм заядлив педант! Но мигар може да се очакват стойностни мисли от хора, незнаещи родния си език…
Отделно, че всички тези нежни мъжленца и грубовати женоря, обявяващи на всеуслушание своите пристрастия към чужда държава, са безкрайно противни. Все едно е за кого вият от своите камбанарии: за турците или щатските бандити, за европейските извратеняци, казаците или украинските хитруши…
За пари го правят. А за родината не ги е еня. Дето се вика: хвани единия за краката, че удари с него другия по главата! Но продажниците нямат край! Извират от спуканата канализация, заливат тротоара и асфалта, няма къде да стъпиш от мръсотията им. Не, народът вече не ражда нищо свястно.
Разбира се, идеята за българския неутралитет е смешна и наивна… Нейното изпълнение би ни донесло икономически и политически ползи. Но ние загубихме морала и инстинкта за самосъхранение, не можем да оценим доброто. Затова и се въргаляме в калта такива… По-скоро мъртви, отколкото живи.
Следващата статия е за дрънканиците на Пилота за ракетния удар по Полша… Туй го финтираме от раз! Нашичкият пак се изказал неподготвен. Да бе изчакал инструкциите от господарката Херовица… И поне от кумова срама да беше опитал да вникне в ситуацията - там няма нищо сложно!
Старата зенитна ракета С-300 (5В55Р) (такава е падналата в Пшеводув) може да се използва само срещу надводни или наземни обекти, които остават в зоната на пряка видимост на нейния водещ радиолокатор до момента на взривяването на бойната част на височина 20 - 30 метра над тях…
Ала в дадения случай стратегически важната сушилня (според авторитетната оценка на шофьора на самолет, Шолц, Дуда и мисирките) се е намирала под радиохоризонта на зенитно - ракетния комплекс, следователно е било невъзможно да бъде поразена умишлено.
В онзи злополучен ден украинците изстрелват неизправна С-300. Заради проблем с бортовия източник на захранване нейните управляващи системи не се включват (затова и не сработва програмата за самовзривяване, активирана при пропускане на целта). Ракетата безконтролно се накланя и продължава незапланирания полет към полската ферма по висока балистична траектория (само така тя би могла да измине 140 километра), накрая губи скорост и пада.
Техниката отказва и в мирния живот, и на война, и за съжаление понякога това води до трагедии. Но истински опасно бива, когато блокират мозъците на политиците и журналистите - тогава пораженията са катастрофални за цели нации. Приемайте критично всяка новина, независимо от личните си пристрастия, препроверявайте чутото и го анализирайте! Иначе ще станем като онези другите, мисирките.
Кухите лейки раздуха случая и направиха локвички, за да угодят на наркомана Зе. Със своето неумение да подбират приятели те ще ни докарат белята. Сега рипат срещу братушките, цирикат, ала щом усетят, че мощният шут се насочва под опашките им, ще се покрият някъде далеч - досущ прадядовците си през 1918 г. и дядовците през 1945 г.
А обикновеният народ за сетен път ще сърба попарата, дето са я надробили.
Нашето общество е упоено. Лишено от воля и мисъл, то е превърнато в играчка на западните колонизатори и техните наместници тук. Може ли да се очисти от отровата, топла кръв да потече по отпуснатото студено тяло, да се размърдат мускулите? И да се вдигне главата?… И да се свият юмруците?… Едва ли.
Системата, в която ни затвориха превратаджиите през ноември 1989 година, е нашият ковчег. Той може да ни се струва кристален, но от него няма измъкване.
