ХVІ Международен фестивал на поезията, както обичайно, оставя след себе си една нова антология, дело на Славянска академия. Антологията (2022) е двуезична - на български и на хърватски език. Нейният наслов е „МАМА”. Участват по 30 съвременни поети от двете страни - от България и Хърватия. Общо 60 участника, селектирани още през декември 2021 г., а през настоящата 2022 година бяха и преведени, за да може всеки автор да бъде представен на два езика - родния си и на другия славянски език.

Съставител на антологията е Елка Няголова; преводачи: Енерика Бияч, Елка Няголова и Ивана Приморац; художник: Христо Кралев; художествен проект: Валерий Пощаров; компютърен дизайнер: Емил Спасов.

Антологията е в същия формат и концепция като повечето издадени досега антологии на Академията („Словоприношение”, „Реката и Третият й бряг”, „Хлеб наш насущний”, „О” - като Отечество”, Любовта - солта на живота”…) Книгата е с твърди корици, книжното тяло е от 192 страници, в които поезията на авторите от двете страни изящно се допълва от „притчите”, създадени от четката на художника Христо Кралев. Авторите в тази антология, независимо един от друг, правят чрез поезията си един общ поклон пред Божията Майка, търсейки чертите й в образите на своите земни майки…

Ето и Предисловието, дело на съставителката на антологията Елка Няголова:

МОЛИТВА за „Майката на света”…

…С привичен жест баба ми запали кандилото. Гледах я от своя ъгъл, от детското си креватче, през мъглата на поредната ми температура… Пламъчето осветяваше челото й по странен начин - отгоре надолу. Устните й леко се размърдаха… Очите й горяха. Гледаха нагоре, право в очите на Богородица гледаха. Отвреме-навреме тя правеше широк кръст пред гърдите си. Цяла беше потънала в молитвата си. Не знаех защо и с какви думи се моли, и защо се стичат сълзи по двете й бузи - бледи, като стената отсреща. Тя с припрян жест ги избърсваше и продължаваше да се моли горещо… Този ритуал се повтаряше много пъти по-късно, когато някой от семейството ни се разболееше. Но съм запомнила детайлно само този, първия път. И осветеното чело на моята любима баба… Твърде малка съм била, за да направя нужните връзки в разказа й. Но късия разговор между нас помня с точност, като че ли преди един ден се е случил:
- На кого говореше, бабо?
- На Майката на света.
- Какво й каза?
- Помолих я нещо…
- А защо плачеше, докато я молиш?
- Защото всяка майка има в сърцето си едно ручейче. И когато е тревожна или тъжна, ручейчето прокапва… Ето, до нея е детето й, виж го. Иисус се казва. Той ще те пази и утре сутринта, като се събудиш, ще си здрава…

И потънах в бабината прегръдка. Там ухаеше на копър, на лавандула, на дъхавите ябълки от нашата градина. Оттогава знам: така ухае Любовта. И сънят ме залюля като люлка… Сутринта температурата я нямаше. И друг случай помня, но няма да го разказвам. Само ще кажа, че точно тогава съзнателно приех Божията Майка в душата си. И от този миг малка сребърна „Богородичка” виси на гърдите ми. Цял живот! По един странен и магичен начин се сливат лицата на майките: Майката на света - от бабината икона; малката сребърна моя пазителка - на гърдите ми; лицето на баба с осветено чело, докато се моли; майка ми, която надвесена над току-що измайсторената от нея за мен бяла копринена якичка, бродира малки червени калинки по нея; и пак - бабиното лице, когато я изпращахме; маминото днес в своята дълбока старост; и как грейва това лице, когато й чета нещо съкровено… Ноктите на вината се впиват в сърцето ми, защото толкова малко време отделям за нея… И до техните лица - моето. То също се променя в годините, но и прилича на лицата на другите майки. Навярно за внуците и моите ръце ухаят на копър, на лавандула и на онези златни ябълки от двора, които връщат децата обратно вкъщи. Поне за празниците…

МАМА… Поети, художници и музиканти са се обръщали към тази трепетна тема. И всеки я усеща по своему. Общото е едно: разбират, че Млечният път на нашия живот започва от мамината гръд. И от маминото Слово… Някой някъде беше написал: „Кой казва, че ангелите не съществуват? Просто на земята те се наричат майки…”

Елена Анастасова