Димо Троянов

Търпеливо изчаквах автобус на спирка на обикновено нередовният столичен градски транспорт. Най-после тромаво се зададе. Бяхме се насъбрали доста чакащи.

Качихме се след продължителното чакане. Не беше препълнен, но имаше и правостоящи. Добре, че беше лятото, та поне нямаше как да е студено вътре.

След две спирки се качиха трима шумни цигани - млади мъже, облечени в здрави дрехи от скъпи материи. Единият, небрежно брадясал, с разкопчани горни копчета на ризата, под която се показваше потникът му - някога бял. Беше среден на ръст.

Другите двама - избръснати, но с разчорлени коси, които вероятно не знаят какво е това гребен. И двамата добре охранени, но единият по-нисък от другия. Дрехите и на тримата едва ли някога бяха гладени. Шумният им разговор изпълваше автобусното пространство.

На следващата спирка нахлу в превозното средство цяла ,,глутница” контрольори - четирима, като влязоха по един от всяка врата на дългия автобус. Бяха двама мъже и две жени. Стоях в задния край на автобуса, откъдето се бяха качили и останали там и циганите.

Контрольорът, влязъл през последната врата, се обърна най-напред към тях за проверка. С нагло спокойствие циганите заявиха, че нямали пари за билети.

Контролиращият изгледа с боязлива предпазливост невъзмутимите мургави здравеняци и продължи нататък проверката, без да им каже нещо повече.

В това време по средата на автобуса се разпали диалог между другия мъж от контролиращите и един от пътниците, който току-що се беше качил. За какво става дума се доразбра и от откъслечното участие в спора на други пътници - свидетели на конкретния проблем.

Качилият се в автобуса пътник от спирката, от която се бяха качили и проверяващите, беше подал билета си на една жена, намираща се до един от перфораторите, за да го перфорира.

В момента, когато извършваше тая процедура, контрольорът се стрелна към нея като хищна птица върху своя жертва, грабна билета грубо от ръката й и го разкъса на две. Искаше да я глоби.

- Но билетът не е мой! - се опита да обясни слисаната от поведението му жена.

- Подаде ми го за перфориране тоя гражданин, който сега се качи.

Настръхналият контрольор дори не се смути от грешката си - поне видимо лицето му не показваше подобно изражение. С нагла арогантност хвърли към потърпевшия пътник едната половинка от билета, която падна в краката му.

Човекът възмутено вдигна късчето хартия и след като видя, че е половинката представляваща контролният отрязък, а не перфорираната част от билета, оправдано влезе в грубия тон на контрольора:

- Защо така просташки ми хвърляш контролата, бе!? Дай си ми билета!

Размениха си още няколко груби изрази един към друг, за които незаслужено обиденият пътник може да бъде оправдан, за разлика от виновния - арогантно груб контрольор.

Но грубостите на контролиращата ,,глутница” не свършваха с тоя инцидент. Една от контрольорките с настървена неотстъпчивост беше подхванала една жена на средна възраст - облечена в траурно черно, с видимо голяма мъка - изразена на лицето. Свалиха я на следващата спирка, където се изнизаха и наглите цигани.

Аз също слязох на тая спирка, където трябваше да се прехвърля на автобус от друга линия на градския транспорт - по посока към центъра, накъдето се бях запътил.

Свалената от превозното средство жена отчаяно обясняваше, че има карта за пътуване, но е останала в пазарската чанта, с която е била предишният ден.

Разбрала, че е забравила да я вземе на тръгване от дома си, едва когато са поискали да я проверят. Възможно е! Тежката й мъка - вероятно за много близък човек, е замъглила паметта й за другите житейски грижи. Но ,,глутницата” контрольори недоверчиво беше наобиколила беззащитната жена и свирепо я „разкъсваше”!

През това време тримата нагли цигани бяха ,,пуснали котва” в намиращото се до самата спирка скара-бира заведение на открито. Наоколо се разнасяше ароматът на топли кебапчета, които биваха предлагани на клиентите като мезе за бирата и виното. Отвън пред заведението имаше няколко кръгли масички и столове около тях.

Въпросните цигани, които уж нямаха пари за билети в автобуса, си поръчаха големи порции с кебапчета и бира. Все така на висок глас разговарящи - с весело настроение, пренесоха чиниите на една от масичките.

Сложиха и по една бира, а за добавка брадясалият купи и бутилка червено вино. Започнаха чревоугодничеството, като често прекъсваха разговора си с избухнал смях за нещо. Изобщо, наслаждаваха се на безгрижен живот.

Двете едновременно наблюдавани сцени от един и същи сюжет, възмущаваха не само мене, но и други слезли от предишния автобус. Контрольорите не направиха и опит дори да потърсят каквато и да било сметка на гратис пътувалите цигани.

Тяхното внимание беше фиксирано върху, вероятно невинната, беззащитна жертва - жената в траурно черно! Биха ли посмели проверяващите, по тоя неотстъпчив начин, да се заяждат с безспорно нередовните като пътници цигани?!

Възмутителни реалности в обществения живот!