Ангел Христов

Подхвърлената в общественото пространство идея за десетгодишна забрана на празниците в най-добрия случай трябва да се възприема като първоаприлска шега.

Може би трябва авторите й да се върнат към основите на науката история. Херодот е записал буквално следното - събра и записа тези сведения, за да не потънат миналите събития в забрава, и великите и достойни за удивление деяния, като на елините, така и на варварите, да не останат в неизвестност. Тукидид - определя историята като продукт и избор на хората.

Ибн Халдун подчертава културните различия между съвременност и минало, и необходимост от внимателно отношение към източниците, разпределяне на принципите, съгласно които може да им се даде оценка и накрая - да се интерпретират събитията и културата на миналото.

Неоспоримо е, че най-важното за историята е нейната обективност, събитията - такива, каквито са се случвали, интерпретацията им - сведена до минимум. В случая лукавостта на тези, които искат да използват празниците, за да оспорват или преиначават историята, е повече от очевидна.

По наш балкански обичай главите, родили тази идея, искат да прехвърлят отговорността на две или повече поколения за нещо, което има своята логика и неповторимост.

Политическата конюнктура и нагнетяването на омраза и отхвърляне на отделни периоди от съществуването на държавата поради външен натиск и лични сметки едва ли може да се свързва с науката история.

Празниците са част от тази история въпреки иронията в старобългарската дума праздьнъ (празно време). Едни от тях са постоянни, непроменливи (религиозните), други са свързани с бита на хората (събори, местни, характерни за отделни географски региони, фолклорни и други).

Важни за всяко общество са националните и официалните празници. Тъкмо към тях сега са насочени нечии интереси.

Предлаганата „реформа”, която би предоставила на населението да определи чрез собствените си предпочитания какви празници трябва да съществуват и кои от съществуващите трябва да изчезнат, е нелогично от страна на държавата, която е не само социално-политически апарат за поддържането на реда, но и автор, организатор и осигуряващ съществуването на празничната система като основна част от своето духовно тяло.

Чрез празниците се поддържат народността, националното самочувствие, гордостта и етническото самоопределяне на нацията.

Промяната на политико-икономическата система не би трябвало да унищожава вековни или установени народностни традиции.

Случилото се през последните три и повече десетилетия наруши изконни духовни пластове, които ни отличаваха като нация.

Изчезнаха съборите като възможност да се съхранява родовата памет, много от местните празници загубиха своето значение или се провеждат вяло и не засягат всички възрастови групи.

Сега се поставя въпросът за националните и за официалните празници. Защо?! За да се удовлетворят партийни, чужди или лични интереси? Какви са аргументите? Че на ръководството на съвременна Турция може би не харесва историческият факт за почти пет вековното робство, на което е бил подложен нашият народ?

Но днешният турски народ е наш добър съсед! Нима той не познава собствената си история, та нашите историци трябва да я променят?!

Необходимо е да напомним, че политическите партии също като хората се раждат и умират. Защо тогава трябва да се съобразяваме с техните, в повечето случаи днес, неясни платформи и желания?! Някои не харесват съвременна Русия, но как да оправдаем неглижирането на безбройните жертви, за да бъдем свободни след Руско-турската война? Или трябва да я наречем опълченска война?

Как трябва да се претрансформира, без да се обезобрази, празникът на българската азбука?! Да обявим, че е национален и официален празник на българския етнос?!

А нашите сънародници от другите етноси, които живеят и празнуват заедно с нас, какво, ще ги затворим в специални охраняеми площи, за да не празнуват с нас?! И защо?!

Историята трябва да бъде честна. Хората трябва да бъдат честни към историята. Не може при всяка смяна на властта една държава да преформатира празничния си календар.

Да, трябва да се знае мнението на съвременниците ни, но дори в едно поколение има безброй мнения относно всичко, което се случва, а какво остава държавата да се опитва да се съобразява с родените и неродените, с мъртвите и с тези, които днес се преструват на морално независими от собствената ни история?

Нашите предци са създавали историята според своите разбирания в определени политико-икономически условия, някои от празниците, съществували преди стотици години са изчезнали, създавани са други, но основните, свързани с достойнството на свободния народ, не се променят и заемат съществено място в образователния процес, в областта на литературата, изкуството, архитектурата, в бита на обикновения човек.

Има ли нещо наложително да се обръща гръб на историята като факт и на празничния календар, само защото някому не харесва кукерите да играят своя танц и чановете им да напомнят тежкия живот на нашите предци, които са използвали звуците им, за да обявят, макар и негласно, жаждата си за свобода и отпор на чуждото потисничество?!

Каква е ползата от празник като Деня на Европа?! С какво ни обогатява той? Че сме членове на един политико-икономически съюз, в който едни страни са членки на Шенгенското пространство, а други не?!

Не, празниците трябва да ни обогатяват, да ни носят радост и светлина в очите, да възвеличават собствената ни история, усещанията ни за миналото и за настоящето, и за бъдещето, в което вероятно ще се появят нови празници, но те няма да зависят от няколко историка или решенията на 240 депутати, които, в началото на прехода, премахнаха думата НАРОДЕН в названието Българска народна армия, Висше народно военно училище, но оставиха удобното им НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ.

Така е и с нашите празници. В любимите на много от политиците ни Съединени американски щати се празнуват Денят на труда, Денят на загиналите във войните, Денят на независимостта, Денят на благодарността, Денят на Мартин Лутър Кинг-младши.

Кому пречат нашите празници? Или историците няма с какво да се занимават, тъй като тяхната дейност е отнета от политиците, по-временни и от пролетния вятър?

Не трябва да им се възлагат подобни задачи - и на историците, и на политиците!

Вероятно мнозина не знаят кога са родени известни наши исторически личности, но имената им извисяват родината ни като земя, на която са живели, живеят и ще живеят техните потомци.

В празнични и в дни като тези, които ние изживяваме - дни на слепота, социално-икономически и политически зависимости, на партии, създадени в шепите на няколко меркантилни съвременници, които не могат да говорят на правилен български език, нямат представа какво вълнува собственият им народ и за които името и портретът на Левски е само декор, театрална сцена за самопровъзгласили се народни водачи.

Съвременност не означава заличаване на миналото. Съвременност означава съзидание, творчество, уважение към историята на собствения народ и преклонение пред неговата мъдрост.

Интригите и игричките с историята са неприемливи. Очевидно няма да има празници, посветени на „Под игото” и „Време разделно”. В това ли е смисълът на историята изобщо?!