Надежда Станилова

ЕСЕН

Вятърът снага разкърши -
идва есента.
В дълга върволица бързат
птичите ята.

Сивото небе захлупи
плажа уморен.
И прозорчето се цупи -
плаче нощ и ден!

ТУК Е ЕСЕНТА

Есента облече
шарено елече
и обу чорапи
върху боси лапи.
Спусна си косата
мокра до земята,
а листата пъстри -
леки и чевръсти,
върза на герданче,
гривна и коланче.
С топки от мъгла
ден и нощ игра
и гръмовно рече:
- Тука съм, човече!

ЕСЕННА ДЪГА

Лятото си тръгна вече
от мъглите хладни тук
и избяга надалече
с боси стъпчици - на юг.

Но преди да отпътува
спря под есенна дъга,
с цветовете се сбогува
и нашари с тях света.

ТЕСЕН КАЛЕНДАР

Сезоните са ясни,
но не разбирам как
на есента е тясно
във календара. Факт!
Тя с лято се облича
и с боси стъпала
през дните кратки тича
в окапали листа.
От зимата открадва
най-слънчевите дни.
Как гневно се заканва
дъжда да си мълчи…
А цветовете шарят
света открай до край!
И птичките играят
като през месец май!
Какво ти е, ноември?
Нима си болен ти?
Иди си в календара
и есента върни!

ЕСЕН ЛИ Е?

Лятото не си отива
и не идва есента,
но на топчица се свива
Ежко рано сутринта.

Ежко-Бежко, тръгвай смело
и не се плаши от студ!
Слънцето е път поело -
значи есента е тук!

ЕСЕННИ НЕВОЛИ

Свъси вежди есента
и небето се намуси.
Ежко търси топлина
в кърпени с листа кожуси.

Зайчето не знае мир -
сръчно шета по нивята.
Баба Меца най-подир
се е кротнала в гората.

Слънцето едва пече -
нежно гали, но не топли.
Само малкото дете
чува врабчовите вопли.

ВАЛС НА ЛИСТАТА

Дойде златна есен.
Листата танцуват,
а вятър отнесен
кавала надува.

Нагоре, надолу
се носят във такт
и падат спокойно
в заспалия мрак.

Момиченце малко,
при тях се поспри!
Венец и гирлянди
с листа направи!