ТОПОНИМЪТ ВАРНА
Още Иречек подхвърля мисълта, че наименованието Варна е резултат от мета-теза в думата вран (черен). Тази идея се подкрепя и от проф. Веселин Бешевлиев.
По време на студентстването ми моят професор Стойко Стойков твърдеше същото, а след него и цяла върволица изследвачи.
Научният авторитет на тези видни учени кара всички да приемат това твърдение за безспорно. Основание се търси и в запазеното име Врана на един приток в горното течение на река Камчия (в древността - Тича).
Но аз искам да изтъкна доводи, които позволяват друго тълкуване на топонима Варна.
В съобщение на Теофан (ІХ в.) се казва, че прабългарите „стигнали до т.нар. Варна, близо до Одесос”, което сочи, че тук вече е съществувало славянското име Варна, различно от известното Одесос.
Наименованията на местности и поселища обикновено бележат някаква характерна особеност: природна, географска и т.н. Един преглед на запазените топоними по древните славянски земи установява две поредици имена с корени вран и вар.
Например: Враня, Враневщица, Врановци, Вранци, Вране, Враневци (в Западните покрайнини и в Македония) и Варна, Вардар, Варище (у нас), Карлови Вари (Чехия), Варшава (Полша), Варне Мюнде (Германия), Варнавино (Русия, на р. Вет-луга), Варена (Литва) и още много други.
Не може да не направи впечатление, че първата поредица топоними, произлизащи от корена вран, принадлежат на местности и поселища, край които няма забележителни водни площи, докато вторите, с корен вар, са дадени на местности или селища, край които има море, река, големи извори или други водни басейни или източници. Следователно техния произход трябва да търсим в друга славянска дума.
Тази дума е старославянският глагол варитъ - сварявам, кипвам - явление, свързано с вода.
Античното име на днешния град Воден в Македония (намиращ се край езеро и голям водопад) е Едеса, така както името Одесос е дадено на поселище край море (Черно море).
Ако приемем, че в езика на най-старото население корените од, ед означават вода (да си припомним за Одисей, скитника по моретата), трябва да се съгласим, че топонимът Варна сочи случай на калка на Одесос.
Едва ли може да се приеме, че името на реката Врана е остатък от наименованието на по-голямата река (Камчия, Тича). По-скоро то е плод на друг езиков закон - закона за противопоставянето, закона на антонимите. Неслучайно Егейско море е наричано у нас Бяло - противоположно на Черно. Река Вардар и днес има приток Църна, река Осъм се образува от два притока - Бели и Черни, река Лом също има два притока - Бели и Черни.
В съвременния наш език са запазени думи с корен вар, означаващ врящ, кипящ - свойства, присъщи на водата. Такива са варница, спиртоварна, пивоварна, розоварна и пр.
В Речника на Найден Геров срещаме глагола варни - вали дъжд, и съществителното варка - лодка.
Така че нека да се върнем към съобщението на античния хронист Теофан.
Прабългарите стигнали „до т.нар. Варна, близо до Одесос”. Вероятно става дума за Девненските извори, в които водата ври, кипи.
В заключение: топонимът Варна трябва да се тълкува като наименование на селище в близост до море.
