СЕДЕМ ШЕСТСТИШИЯ

Калин Михайлов

ОТНОВО ЗА БРАДАТА МИ

На път съм към шейсет - невероятно!
Още преди десет някой предполагаше това,
но тогава бе в брадата ми вината -
днес и без брада натам вървя.

Трябва буйна ботевска брада, за да прикрие
тези пущини, които по врата ми вият се.


НА РАЗХОДКА

Приличам на айти -
по сако и раница,
но не съм:
по външността съдим,
по писането -
разпознаваме се.

25.09.22, Благовещение


ВСЕЛЕНСКОТО ИЗРЕЧЕНИЕ

На Д. Т.

Мен метавселената не ме вълнува -
вълнува ме вселената
и най-вече онази точка в нея,
наречена Земя -

онази точица, без която
цялото изречение губи смисъл.


ВПУСКАНЕ В ДЕЛНИЧНОТО

Страхотно бе, че ме чакаше в коридора
ризата, изгладена от теб.
От мен се искаше да се обръсна само
(по бързата процедура стана)

и можех да се впусна смело
в делничното на деня.


КРЪГОВРАТ

Правнукът на дядо Инко
не знае почти нищо
от онова, което e можел той.
И вика на помощ хора,
чиито бащи край дядо Инко
нещичко са прихванали.


ОРЕХИ

На мама

Орехи капят наместо сълзи -
за детство безвъзвратно, за родители отминали.
Сам под дървото, което събираше стари и млади,
питам се:
дали съм съборно дърво с много плод, или само
люта сянка разстилам наоколо.

11.10.22


АКО МОЛИТВАТА МИ НЕ Е ТВЪРДА ДРЪЗКА

Подари ми, Боже, в Твоето царство,
не лаптоп последен небесен модел,
а златна писалка
с мастило несвършващо
и облаци бели, на които да пиша
колко си необятен, Боже.