КОГАТО

Кирил Делчев

КОГАТО

Когато ти е много тежко,
когато в мъката си сам,
а сетната фатална грешка
е разрушила твоя храм;

Когато нямаш вече сили
борбата си да продължиш,
когато рухваш в мрак могилен
сред куп пронизани мечти;

Когато болна е душата
разяждана от зла любов
и вехне дружбата, в която
да търсиш помощ бе готов;

Когато виждаш в блатна тиня
да тъне твоят път напред,
и цел, и смисъл… всичко гине,
когато си осмян, проклет;

Когато в хората не вярваш,
презираш себе си дори,
все пак недей да се предаваш,
вдигни глава и се бори!

Недей угася оня пламък -
животът, който в теб трепти,
защото в този свят от камък
все някому си нужен ти.


СЪН

В ранните есени
бродим унесени,
морен площадът мълчи.
Слънцето алено
милва ни галено
в свойте последни лъчи.

Спуща се синята
нощ над комините,
глъхне камбанният звън.
Тръгваме влюбени,
сякаш изгубени
в мамещо-приказен сън.

А над витрините
гаснат годините,
свършил е звездният час,
но любовта ни е
старо предание,
вечно живее у нас.