Юлия Момчилова

Брезата жълти листа зарони.
Вятър задуха и ги подгони.
Хукнаха те по пътеката сива -
цяла компания щура, бъбрива,
весела, шумна… Къде ли отива?
Може би иска в небето да литне,
със свободата си бърза да свикне.
Да си свободен не е много лесно.
Нищо, че всъщност е най-най чудесно!
Вятърът бързо разпръсна листата.
Много се спуснаха пак на земята.
Станаха нейната топла завивка.
Тя ги прегърна с блажена усмивка.
Само едничко листенце замина.
Може би слънцето вече то стигна?