Димитър Хаджитодоров

Няколко разказа на американската писателка Юдора Уелти, достигнали до нашите широти, съдържат повтарящ се елемент.

Във всеки от тях, без много подробности, се споменава за загадъчните сапунените дървета, които неизбежно оформят пейзажа на поредната южняшка история.

Вероятно, присъствието на това растение е предизвикано от особеностите на климата, но когато за първи път видях интересната му осанка, започнах да вниквам във влечението на авторката.

Сапунените дървета растяха между няколко блока. Дънерите и листата му не се отличаваха с нещо по-особено. Ако не бяха яйченожълтите им цветове, както пише в справочниците, изпъкващи през пролетта сред тъмния зелен фон, надали бих се вгледал по-внимателно в тях.

Тънките и свежи стръкчета разнообразяваха едноцветната украса, подобно на цъфтящите череши и сливи, покриващи клоните с бяла премяна. Те напомняха с нещо главите на девойки, погрижили се с внимание за прическите си.

Женственото усещане на липата, плачещата върба и брезата винаги ме е удивлявало, но цъфналите сапунени дървета бяха апотеоз на младостта. Русокосите къдри, поклащани от вятъра, подсещаха неизбежно за песента на крилатите семейства, обзавели своите гнезда.

Няколко седмици по-късно стотиците плодове отрупаха клоните. Напомняха малки пирамиди, с очертани сектори, които бавно съзряваха. Бледозелените им силуети полека пожълтяваха и станаха тъмнокафяви до есента. Сухите черупки се разтваряха без шум и тъмни като мъниста семена се изсипваха по земята.

Цветовете и странните плодове променяха постоянно изгледа на дърветата. В края на лятото те напомняха възрастни дами, преживяли дните си с внимание, събрали опит и възнаградили себе си с прически, които бяха единствено техни.

Самостоятелният характер на тези дървета подчертаваше различието им от останалите и това обяснява защо постоянно привличаха погледа, независимо от сезона.