интервю на Лияна Фероли

Колкото повече причини има за будене, толкова и повече нови будители ще се раждат

Толкова много години вече празнуваме Деня на будителя, но без да се замисляме особено за неговата същност. Гледаме на него като на част от някаква празнична програма, а не като състояние на духа, което носим всички, но рядко го разпознаваме като такова. Затова ще се опитаме заедно с писателя Иво Георгиев да потърсим някои негови скрити значения.

- Иво, отново празнуваме Деня на будителя, какви асоциации събужда той в теб?

- Той е един много хубав празник на духа и докато има хора, той ще бъде все така обичан, нужен и актуален.

- И днес ли будителите са сред нас, по какво да ги разпознаваме?

- Всяко време си има своите специфики и разбирания за това кое е духовно, какво е да си будител. Но общото за някога и сега е това, че будителите са давали насоките, показвали са пътя за постигане на най-важните общочовешки цели. Но те не могат да извървят твоя път вместо теб, да свършат твоята работа. Могат само да покажат кое е ценностното, духовното, красивото, а ти сам трябва да тръгнеш по този път.

- С тяхна и с наша помощ, кое първо трябва да събудим в себе си в днешните трудни времена?

- Времето винаги извиква своите будители, от които има нужда. Така е било и във времето на първите наши будители. Но и тогава, и сега, всичко зависи от приемниците на техния будителски зов, от начина им на мислене. Защото трябва да има кого да подтикнеш към нещо ново.

- Виждаш будителството и като двустранен процес с почти равностойни участници…

- Разбира се, за да се запали един огън, трябва да имаш материал за гореното, метафористично казано. Искрицата огън не може да възпламени огън от нищото.

- Как виждаш в този процес мисията на будителя-творец?

- Макар и да си върши своята работа в тишина и скромност, той има усещането, че прави каквото трябва. Пък който има очи за нея, ще я види, които има уши, ще я долови. Ще я открои от заливащата ни сега вълна на многотата. Ще открие красивите думи, звуци и щрихи… Но те достигат до когото трябва. Буденето не е толкова масово явление, в повечето случаи. И то изисква постепенно зреене.

- Сигурно, будителят се ражда такъв. Но какво ли означава да бъде будител? И какво точно прави той?

- Вероятно, бидейки в едно друго, събудено състояние на съзнание, прави това и за другите. Помага им да преминат от едно в друго поле на енергията. От състояние на покой и леност, да преминеш в по-активни фази на възприемане и формиране на друга усетност и дълбочина за живота.

- Тоест, будителството все така ще ни бъде нужно, както и досега?

- Сигурен съм, както съм сигурен и в това, че то ще продължава да превръща и негативите в позитиви, и утесненията на трудностите, в нови причини за развитие. Колкото повече причини има за будене, толкова и повече нови будители ще се раждат.

- Какво да си пожелаем за празника?

- Да откриваме с все по-изострящите ни се сетива за празнично настроение, че имаме достатъчно причини да се радваме на живота.