КОРЕН
КОРЕН
Мълчи умореният орех във двора,
протегнал над селските покриви врат.
Избягаха младите тукашни хора
да гонят Михаля в големия град…
И селото лека-полека утихна,
подобно изпружен пред Бога болник.
Останаха няколко старци да кихат
и орехът, стрелян и в двете войни.
Отдавна и той вече нищо не ражда,
единствено шарена сянка държи.
Мълчи като циганин, хванат във кражба,
не знаеш умрял ли е или е жив…
Добре, че е здравият корен в земята,
че инак и орехът стар току-виж
ще вземе да драсне нощес към гората
и няма да има с кого да мълчиш…
МЕТЕРЛИНК, ТИ СИ ЛЪЖЕЦ!
Май нещо в тая държава тотално е сбъркано.
В алинеите на живота ни, в буквата, в текста.
Бягат децата ни - ято премръзнали щъркели,
бягат към Иксланд, Париж, щата Тексас…
Тука останахме само баламите и хромите.
Духнаха даже момите на Ванко към Ванкувър.
Римското право умря, да живее ромското!
В храма четат упокойна молитва с фактура…
Нямат ни срам, нито грам благочестие!
Горо ле, горо зелена, не плачеш напразно.
Болест ли мъчи те, царят ли буки изсече?
Господи, що не накажеш онез, дето мразиш!
Май нещо в тая държава тотално е сбъркано.
В сървъра, в мръсната плът на закона…
Взеха мечтите ни - ято дресирани щъркели,
хубава Яна пристана на гръцки търговец.
А балканджията Йово върти далавери…
Ей, ако Ботев и Дякона бяха си турили
вместо пищови - маски на носовете,
пет века още щяхме да гнием под турско!
Господи, няма ли кой да отвори прозореца?
Няма ли кой да натири в джендем фарисеите?
Чакам да зърна Синята птица на хоризонта,
Няма я. Сините каски в Безмер се заселват.
***
На гроба на татко поникнаха ягоди.
Тъгата е килър с незрящи очи…
Как бавно, мъчително бавно и тягостно
убива в мен радост, любов и мечти.
Навярно е хубав животът на мъртвите.
На фона на този живот досега…
Но някоя вечер ще ида по мръкнало,
ще седнем на бира със моя баща.
Ще пием за мама, за първата двойка,
за моя досаден хроничен бронхит…
Къде ли се скита душата ти, Льонка,
и как да простя на шофьора-бандит?
От гроба откраднаха няколко рози.
Защо и сърцата ни, Боже, замеси от кал?
Та тук цензурират дори некролозите
и блудстват с Темида в мизерен локал.
На гроба на татко поникнаха ягоди.
Тъгата е килър с ръждив пистолет.
Лакеи на Юда - елате, приятели…
Продавам изгодно душа на поет!
Поканил съм Дявола, стария Дявол,
да пийнем абсент от трофейни рога.
На гроба на татко поникнаха ягоди…
Подай пистолета, госпожо Тъга!
НАДЕЖДА
На баща ми
Добрите хора си отиват рано,
а лошите остават на банкет.
Животът е лотария с награди,
но кой е печелившия билет?
Добрите хора вечно са самотни,
а лошите живеят на стада…
Човек привиква някак неохотно
да казва “Не”, когато мисли “Да”.
Добрите хора страдат от невроза,
а лошите са с нерви от въже.
Отдавна Хамлет е решил въпроса -
“Бъди злодей, за да не ти е зле!”
Добрите хора падат първи в боя,
а лошите отзад крещят: “Ура!”
Нима пред Ботев имаше завои
с облаги от народната софра?
Добрите хора пеят тъжни песни,
а лошите - тържествен дитирамб!
Животът е прекрасен, но нелесен,
когато нямаш сигурен гарант…
Добрите хора вярват във Доброто,
а лошите разчитат на късмет.
Но днеска за победа срещу злото,
не е достатъчно да си поет!
Разправят, че добрите ще изчезнат,
разпънати от свойта доброта.
Но аз живея с искрена надежда,
Доброто надживява и смъртта!
