Илко Капелев

ПОЛЕТ ПО ВРЕМЕ НА БУРЯ

откъснах се от теб природо
но трябва да се освежа
едно листенце ще е пода
на който благо ще лежа

ще светна слънцето и тихо
глава на него ще склоня
сега ти посвещавам стиха
във който ще те съхраня

аз нямам време да се туля
зад облаци и черен дим
животът ми във тебе хлуе
небесносин и невредим

връхлитат ме стрелби и бури
и мълнии ме громолят
природо светла в мен ти тури
искра от въглен неполят

заспивам в листите ти горо
но трябва да се освежа
преди да си представя бора
под който дълго ще лежа

16 юли 2008 г.

* * *

          На скулптора Иван Колев,
          под звездите и синевата на
          неговата 80-годишнина

Маестро,
сродяваш камъка със светлината,
в пространството рият бикове,
въргалят се сини птици…
Към твоя злачен перваз, под звездите и синевата,
идват и си отиват граматици.

…Я надуй свирката*, маестро,
та след теб да викна, запея…
Разлюлей с пролетни звуци
душите на селските брестове…

Като в твоето детство,
маестро!

19 април 2008 г.

* Б. авт.: Скулпторът Иван Колев има и музикантска дарба; с него „неотлъчно”, във вътрешния джоб на палтото, е тракийската му свирка, с която той открива изложбите си.