Ото Рене Кастийо

превод: Никола Инджов

Казваш, братко, че ти се е родила дъщеря.
Как се радвам на тази новина в писмото ти,
но сигурно е тежко да не видиш нашата кръв,
пролята извън нас,
запламтяла в други ръце,
заговорила с друг глас.
Трябва да бъдем силни и смели,
в изгнанието това е задължително,
трябва да устоим на ножовете в нашите вени,
на възлите, които съдбата ни стягат,
на тъгата в нашите очи.

Братко,
някой ден нашествениците ще излязат от своите крепости,
предателят ще бъде победен, системата на вражда - разрушена.
Тогава ще видиш моята племенница
и ще прегърнеш с нежност
така, сякаш прегръщаш оръжия народни,
словото на бореца, знамето.

Братко,
днес, когато утрешното отечество е в ръцете на работника,
моите и твоите очи не се виждат,
моите и твоите ръце не се докосват,
казвам ти: ще видиш дъщеря си
и твоята нежност като мелница
ще развихри водите,
ще имаш дъщеря, за да промениш
виденията в очите си
и да побереш в един само поглед
всички деца на света.

Братко, в твоята надежда има място
за всички деца на света.
Ще видиш дъщеря си,
ще загалопира сърцето ти
като река в планината,
твоите очи ще затанцуват върху моретата
и ти
с повече гордост на барикадата ще се възправиш!