Петър Стъпов

Земя. Първа книга стихове от Симеон Маринов, 1933 г.

Забележително е, че следвоенните поети не бягат от действителността, а изтъкват тая действителност в художественото си творчество. Затова днес поезията не е само форма, а и съдържание.

Но младите често съвършено осакатяват формата за сметка на съдържанието. Това е опасно за поезията, понеже така тя се доближава вече да прозата.

Стиховете на Сим. Маринов ни рисуват действителността. Това, което ни казва той, казва го ясно с прости езикови и художествени средства. Младите не бива да забравят, че поезията е мислене чрез образи.

Поетическите средства на Сим. Маринов са обикновени и образите нямат силата, която трябва да притежава всяко художествено произведение. Стихът не е достатъчно музикален. В по-новите си стихове авторът е отбелязал съществен напредък.

Стиховете на С. М. са документ за душевното състояние на следвоенния интелигент - продукт на една двойствена и неустановена епоха.

И от двете части на книгата: „Век” и „Земя” лъха безнадеждна тъга и песимизъм.

Защо е това потискащо настроение? Навярно затова, защото поетът е огледало на своето време, което е тъй мрачно и нерадостно!

Затова е миньорен и тонът на песните, облъхнати с много човечност. А искрено и дълбоко могат да страдат само тия, които по душа са истински човеци.

Сим. Маринов е твърде впечатлителен. Мъчителното чувство, което бушува в душата му, утихва когато се отдалечи от града.

Тишината на природата, „родния ветрец”, „плодните жита”, откриват нов свят за поета и той забравя града.

Родната земя със своето чисто небе, с люлеещите се класове, прибулва мъката, защото на село няма раздвоение, няма съмнението, което буди градът.

С повече грижа за езика и оглъбяване в себе си, г. С. М. би преодолял малките недостатъци на стиха.

——————————

сп. „Гребец”, бр. 6, 1935 г.