БЪЛГАРИЯ

Кой разбойник не е разигравал по мене
своя кон, кой не ме е продавал?
Разградена градина съм - здравото семе
се задъхва от бурен и плява.
В мене скърцат забити апостолски кости,
в мене псуват мечти осквернени.
Станах дрипа за всички неканени гости,
а децата ми бягат от мене.
Станах просяк окаян - не, гробище станах!
В мене съхне цветът незавързал.
За зелено орачът веднъж да се хване -
и веднага към кръчмата бърза.
А децата ми? Боже, какво им остана -
само бирници, срам и копои…
От сълзи плесенясах, мухлясах от рани
и прокиснах от вечни запои.
… Имах силни гори. За живот имах воля.
Имах воля за смърт, ако трябва.
Днес пръстта ми е постна, убита, безсолна,
затова ме разменят за хляба.
Станах блато от кръв. Бог е много далече.
Пък и близо да беше - все тая…
Но от кал си - и пак ще се върнеш, човече
тук, в пръстта. А човек е и Каин.

Светлана Йонкова. Слънце преди изгрева. Артграф ЕООД, 2022 г.