Романът започва със смъртта на бащата комит Никола и завършва със смъртта на сина - цар Самуил.
Между двете смърти - 44 години на битки и поражения, на ликуваща радост и безмерна скръб, на предателства и коварства, на самота и самотност, защото такава е ористта на владетеля.
И сред този необозрим откъм събития живот, редките моменти на любовно опиянение се превръщат в по-ценни от цялата му царска хазна.
Романът е историческо-психологически - нещо, което авторката изпробва не за първи път. “Аз”-моно формата й дава възможност да разкрие героя в неговата психологическа сложност и дълбочина, като доближава максимално читателя до човешките страсти, лутанията из лабиринтите на душата и отказът от лично щастие в името на нещо по-възвишено и голямо, заемащо първо място в ценностната система на героя, наречено родна земя. Да принесеш живота си в името на бъдещето на своя народ - това е велика саможертва за националния идеал.