Димитър Хаджитодоров

ИНЦИДЕНТ

Бе се отправил да пътешества призори, когато движението във вилната зона едва започваше. Не е ясно е преценявал посоката по-рано, защото четириногите не говорят, а хората не умеят да разбират помислите им. Таралежът живееше няколко години необезпокояван сред зашумените дворове на рядко посещавани парцели. Малцината жители, прекарващи лятото на чист въздух, не подозираха за съществуването му. В местността не се появяваха змии, но се въдеха мишки, осигуряваше прехраната на бодливия обитател.  Жабите в близката рекичка, течаща между постройките, сигурно също разнообразяваха менюто му.

Таралежът бе предпазлив към стопаните на затревените дворове и не се мяркаше пред очите им. Вероятно, честата поява на някои от тях го бе принудила да се реши на преселване в някое по-тихо и безлюдно място. Воден от непознат инстинкт, той се бе промъкнал през оградата и бе стъпил уверено на уличния асфалт. Кой знае дали е видял ярките фарове, връхлитащи върху него и дали бе ускорил стъпките си? Неврохирурзите  твърдят, че блъснатите пешеходци никога не усещат удара на внезапно появилата се кола. Какво бихме казали за безсловесното същество, което в други обстоятелства би ни учудило със своята интелигентност? Бодливото тяло лежеше в средата на пътя и навярно би могло да бъде пощадено при малко повече внимание. Отдалеч приличаше на ненужна торба, натъпкана с парцали. На асфалта тъмнееше малко петно кръв.

Колите, появили се половин час по-късно, заобикаляха безпомощния труп, изпречил се на пътя им. След това го забелязаха първите чистачи на улицата и бодливото тяло изчезна в една от кофите за смет.

——————————

ОХРАНАТА НА АВТОМИВКАТА

Кучето скача според тоягата.

Народна поговорка

„Двете откачени сестри”, както ги нарекоха съседите, показаха зъбите сr на втория ден, когато ги доведоха от кучешкия приют. Те опознаха внимателно просторния двор на автомивката и се задържаха край инсталацията, подушвайки нови непознати миризми. На следващото утро широката врата се отвори и те предпазливо надникнаха към улицата, по която вече препускаха колони автомобили.

Около час оглеждаха внимателно минувачите, запътили се към автобусната спирка или към близкия магазин, но когато един от тях спря с лице към тях, се нахвърлиха дружно с лай върху него. Мъжът изруга и продължи пътя си, сподирян от заплашително ръмжене. Това като че бе сигнал, отприщил сподавена злоба, и хората, крачещи по тротоара, бяха посрещнати от дивия дует на два охранени черни звяра, втурващи се заплашително извън двора на автомивката. Преживяването не бе от приятните и минувачите, изненадани от агресията, реагираха различно. Повечето ругаеха, а някои се оглеждаха за камък, макар че такъв лесно не се намираше.

Кучките - охранители се събуждаха преди появата на първите клиенти и бдяха на пост край оградата, като промушваха недружелюбно зъбати муцуни между металните решетки. Безмилостно и жестоко ръмжене клокочеше в гърлата им, а очите блестяха яростно, като на защитници на крепост, попаднала под тежка обсада. Те откриха провисналата ограда на съседния парцел и ако минувачът вървеше бавно, поради възраст или по друга причина, прескачаха в пустеещия двор и яростно следваха набелязания подозрителен субект. За щастие, мрежата, ограждаща мястото от към тротоара, бе здрава и двете сестри се задоволяваха само да демонстрират оглушителния си лай, въпреки че лицето, спрямо което бе насочен, не реагираше.

Повечето хора  продължаваха неизменно маршрута си, ругаейки злите кучета и стопанина им, който вероятно бе главния виновник за поведението им. Боящите се, че докато гледат към агресивните защитници, може да попаднат под колелетата на кола, пресичаха предвидливо улицата по-далеч и крачеха по отсрещния тротоар. Това не всеки път бе удачна маневра, защото пълновластните пазачи ги виждаха през отворената врата и се втурваха с идеята да ги настигнат. За щастие, колите, които караха с висока скорост в двете посоки, охлаждаха донякъде неукротимите им характери. Това позволяваше на определената жертва да се отдалечи от престараващото се преследване.

Злобните и заядливи сестри толкова се вживяха в поверената им функция, че когато по улицата нямаше движение, те посрещаха с недоверие клиентите на автомивката и няколко пъти нападаха стремително посетителите. Собственикът на обекта и неговите работници разгонваха с ритници и викове самозабравилите се зверове. Най-сетне, стопанинът бе принуден да монтира набързо кучешка колиба в пустеещо наблизо заградено място и да отведе там двете кучки, изоставяйки ги на произвола край паница с някаква смес.

На следващия ден самотната вдовица, която живееше отсреща и държеше в двора си две-три кучета с подобен характер, пресече пътя и пое грижата за прехраната на изгонените.

И се случи нещо неочаквано. Довчерашните настръхнали защитници на незастрашаваната от нищо територия се укротиха и промениха поведението си. Повече не се чуха гласовете  им, дори когато гръмогласният лай на стражите на новата им стопанка оглушаваше пътя. В слънчевите дни излизаха край заслона на спирката, недалеч от подслона им, и спокойно се излежаваха на топлия тротоар. Някои от чакащите автобуса дори  се осмеляваха да ги погалят по късата черна козина.

Когато вдовицата тръгваше по своя работа, те я следваха по околните улици, разминавайки се кротко с жителите на района.

Случваше се, жената, която се грижеше за тях, да иска в края на месеца малък заем от съседите, докато дочака пенсията. Никога не й отказваха, защото тя акуратно се издължаваше веднага след като получеше пари. Неусетно стопаните наоколо забравиха някогашното държане на охранителите на автомивката и повече не повдигаха въпрос за него.