Интервю на Йоанна Симеонова с Лъчезар Селяшки, поет и преводач от полски език

- Г-н Селяшки, през 2011 г. в България бе публикувана (изд. „Фабер”, гр. Велико Търново) поетическата книга на видната полска поетеса Халина Пошвятовска „Мога само да обичам” във Ваш превод. Какво в поезията на Халина Пошвятовска Ви привлече и докосна най-силно, за да решите да преведете стиховете, събрани в тази книга? Как осъществихте подбора на творбите?

- Първото ми по-значимо преводаческо дело, което завърши успешно с издаване на книга у нас, бяха избрани стихотворения от полската поетеса Халина Пошвятовска. Стихосбирката, озаглавена „Мога само да обичам”, бе публикувана във великотърновското издателство „Фабер” през 2011 г. За първи път се докоснах до поезията на Пошвятовска през 2010 г. Бях получил от приятелка полякиня подарък за рождения ми ден - малко томче със стихове, озаглавено „Разрязвам портокала на болката” („Rozcinam pomarancze bolu”). През лятото на същата година, когато бях на почивка във Варна, носех със себе си тази стихосбирка и, препрочитайки я, в мен се породи желание да преведа първоначално няколко стихотворения. Привлякоха ме и ме развълнуваха особената енергия в тази поезия, дълбочината на човешките чувства и преживявания, житейската драма на лирическия изповедник, изразена художествено пределно искрено, ясно и завладяващо. Това е една дълбоко изповедна поезия, в нея няма фалш, няма съчинителство. Запознавайки се с биографията на Халина Пошвятовска (Хелена Мига по баща), бях удивен от силата на духа на тази (иначе крехка физически) жена. Когато е била на десет години (по време на една от поредните фашистки бомбардировки на родния й град Ченстохова), криейки се с родителите си в тъмно и влажно мазе, заболява от ангина, а впоследствие от порок на сърцето. Така, до смъртта й на 11 октомври 1967 г. (била е едва на 32 години), нейният живот преминава през непрекъснати изпитания на тялото и на духа, през болници, санаториуми и операция на сърцето в САЩ (Филаделфия), която продължава живота й с още десет години. През 1959 г. Халина Пошвятовска се записва да учи в колежа „Смит” в Нортамптън, щата Масачузетс. След това завършва философия в Ягелонския университет в Краков и става (уви, за кратко време) преподавател по философия в същия университет. Живяла е интензивно, писала е стиховете си с ясното съзнание, че непрекъснато е на границата между живота и смъртта.

В книгата „Мога само да обичам” подбрах, преведох и включих 50 стихотворения. Реших изданието да бъде двуезично - толкова силно обикнах поезията на Пошвятовска, че пожелах да присъстват и оригиналните полски текстове на преведените стихотворения, така че да се получи едно естествено комуникиране, взаимодействие на двата езика. Знам добре, че подобен модел изисква още по-голяма отговорност от преводача, но не се поколебах в решението си. Заглавието „Мога само да обичам” изведох от стихотворението на Пошвятовска (включено в книгата) „За щедрата ми обич, брате Ангеле…”. Смятам, че това заглавие е сполучливо, защото събира като във фокус същността на човека и на поетесата Халина Пошвятовска - страдаща, но можеща само да обича. Бих искал да го цитирам:

*  *  *

За щедрата ми обич, брате Ангеле,

ти ме дари със златен фон, лазурна рокля,

приши ми чифт криле,

въздигна ме в небето…

Но аз не съм звезда,

никой от моите лъчи не разкъса мрака.

В мрака мога само да обичам

и за багрите не зная нищо.

Помръква златото в заключените ми длани,

кръвта поглъща синевата.

И слязло ниско на земята -

тъй както тялото ми се стреми към твойто -

небето ми повлича с тежестта си.

При подбора на стиховете съм се стремял да включа онези заглавия, които не са превеждани от Здравко Кисьов и включени в книгата „Още един спомен” (1997). Разбира се с изключение на няколко творби.

Тук трябва да изкажа своята благодарност за неоценимата помощ на талантливата преводачка от полски език Вера Деянова, която е редактор на „Мога само да обичам”.

- Коя е за Вас Халина Пошвятовска и защо тя е емблематична и обичана поетеса не само в Полша, но и  по света? Кои теми и мотиви в поезията й считате за водещи, за най-силно изразени?

- Преводът на избрани стихотворения от Халина Пошвятовска бе за мен истинско изпитание, поради факта, че бе необходимо да се вникне задълбочено и да се интерпретира на български език един преди всичко типично женски свят, свят с бързо променящи се амплитуди на чувствата и преживяванията, дълбоко драматичен, наситен с философска проблематика и идейност. Когато се представяше двуезичния поетически сборник „Мога само да обичам” в България, а също и в Полша, публиката (наред с други интересни въпроси) ми задаваше почти едно и също питане: Какво предизвикателство бе за Вас, като мъж преводач, поезията една красива и с богат духовен живот жена и поетеса? Отговарях, че поезията на Пошвятовска действително е предизвикателство както за читателя, така и за преводача. Но би било неправилно да я ограничим в тесните граници на понятието женска поезия. Силно е въздействието на стиховете на Пошвятовска - драматични, движещи се често по ръба на пропастта, наситени с екзистенциална проблематика. Водещи теми и мотиви в тази поезия са жаждата за живот, за споделеност, участта на жената, творчеството, любовта и смъртта. Поетесата преодолява страха от смъртта чрез неутолимия си копнеж  за живот, за любов, чрез акта на творчеството, на съзиданието. В нейната поезия болката от съзнанието за безвъзвратното отминаване на живота, самотата, върховното изпитания на чувствата са били ежедневие. Но макар и страдаща от тежко сърдечно заболяване, тя е успяла да постигне наистина много в творчески план. Ето защо Халина Пошвятовска е открояваща се и обичана поетеса не само в своята родина, в Европа, но и по света. Поезията й е философски проникновена, психологически изтънчена, благородна, изстрадана и мъдра. Тя е вълнуващо познание за човешката натура, за нейните амплитуди, за женските души, които копнеят за любов, за женските сърца, които знаят, че скоро ще се разделят с най-скъпия си любим - Живота:

*  *  *

Тя е с нас.

Заслушва се в бръмченето на осата,

играе с косите ми,

между твоите пръсти вплетена.

Подпъхва нежно

слънцето за възглавничка,

после - малко трева,

после - стръкче мак,

сякаш червен

удивителен знак.

Тя обезсилва нашите движения,

превива ни ниско към пръстта,

с аромат,

с топлина

задържа вечно

върху грапавата твърд на земята

повалените от любов - тя, смъртта.

- Какво мислите за тежките изпитания на жената и поетесата Халина Пошвятовска, за нейната нестихваща жажда за живот и любов, за философската интерпретация на темата за смъртта?

- Халина Пошвятовска в никакъв случай не е била галеничка на съдбата, радваща се на здраве и щастлив семеен живот. Както споменах по-горе тя се изправя пред предизвикателствата на съдбата още в ранна възраст. Изпитанията на духа и на тялото я съпровождат до края на сравнително краткия й живот. Нейната болнична одисея започва през 1949 г., когато е на лечение в Трета клиника за вътрешни болести в гр. Краков. После преминава през клиниката за сърдечно болни във Филаделфия, САЩ, а на 12 ноември 1958 г. в болницата „Hahnemann” в същия град е направена успешна операция на сърцето на поетесата. На 3 октомври 1967 г. претърпява втора операция на сърцето в Института по туберкулоза във Варшава, където на 11 октомври умира. Така и не се сбъдва мечтата й да прекара летния си отпуск в слънчева България. Не се сбъдва и копнежът й да бъде щастлива съпруга и майка. Бракът й с художника Адолф Пошвятовски, който също боледува от неизлечима болест на сърцето, продължава едва две години. Но е сбъднала непоколебимото си желание да изрази своите човешки вълнения, своите философски размисли в една удивително жизнена, неподправена, силно въздействаща с художествените си достижения поезия. За краткия си 32-годишен живот Пошвятовска създава значимо творчество. Нейният поетически дебют започва в края на 1956 г. на страниците на „Ченстоховски вестник”, а после в периодичните издания „Посоки” и „Зебра”. Две години по-късно е издадена първата й стихосбирка, озаглавена „Идолопоклоннически химн”, отличена на Общополския фестивал на младата поезия като най-успешен дебют. След това издава стихосбирките „Ден днешен” (1963), „Ода за ръцете” (1966). Освен това през 1967 г. в краковското „Литературно издателство” се появява автобиографичната й книга „Повествование за приятеля”. Старанието на тази удивителна жена и творец не се изразява само в това. През целия си съзнателен живот тя се е стремяла към образование, което започва от девическия лицей „Юлиуш Словацки” в родния й град Ченстохова, преминава през Държавния задочен лицей, през колежа „Смит” в Нортамптън, щата Масачузетс, САЩ, където получава бакалавърска степен, както и през Ягелонския университет в Краков, специалност „Философия”, където след завършването си става асистент в катедрата по философия и естествени науки и защитава докторска дисертация на тема „Понятието време във философията на Бертран Ръсел”. Наистина удивително!

Халина Пошвятовска е обичала неимоверно много живота, ценяла е своята личност, своето достойнство, своя талант, обичта си към близките, към приятелите. Въпреки болестта, тя е притежавала невероятна жизненост. Била е вътрешно свободна, мобилизирана от красива творческа енергия. И по своему щастлива. Имала е сиво-зелени очи, красиво лице. Била е интелигентна и слънчева натура. Смяла се е волно, имала е висок тембър на гласа, смело е заявявала своите разбирания, своите човешки копнежи:

ИСТИНА

Ако протегна ръце

да те погаля,

ще докосна медна жица,

през която тече електричество.

Като гореща пепел

ще се разсипя

на земята.

Физиката е истинска.

Библията е истинска,

любовта е истинска.

И истинска е болката.

- Пътували сте до Ченстохова - родния град на поетесата, и сте посетили къща-музей „Халина Пошвятовска”. Какво интересно може да се види в него? Какво допълнително можете да разкажете за близките й, което е ценно да се знае?

- След появата на „Мога само да обичам” премиери се състояха в Полския културен институт в София и в редица градове и села в България. Премиера се състоя и в Българския културен институт във Варшава. Благодарен съм за разбирането и подкрепата на тогавашния директор на тази културна институция Михаела Тодорова. Това стана през есента на 2011 г. На другия ден, веднага след премиерата, заминах за родния град на Пошвятовска - Ченстохова. Открих гроба на поетесата (погребана е до съпруга си Адолф Пошвятовски и по-малката й сестра Елжбета в гробището „Св. Рох” под Ясна Гура), положих букетче цветя. Открих и родния дом на Пошвятовска, където има паметна плоча, както и къща-музей „Халина Пошвятовска”, чийто уредник е братът на поетесата Зигмунд Мига. Запознах се с него. Подарих за музея екземпляр от „Мога само да обичам”. Той много се зарадва. Каза ми, между другото, че наскоро е получил книга с преведени на японски език стихотворения на сестра му - свидетелство, че поезията на Халина Пошвятовска е значима и продължава да предизвиква заслужен интерес и признание.

Интересна е експозицията в къща-музей „Халина Пошвятовска”. От нея човек придобива една много по-пълна представа за живота и творчеството на видната полска поетеса, за нейните близки и приятели, за нейния съпруг, за предметите, свързани с творчеството й, за пребиваванията й в различни болници и санаториуми в Полша и извън родината. Може да се чуе запис на стихотворението „Птицо на моето сърце…”, както и на неравномерното биене на страдащото от болестта сърце на поетесата. Тези записи са наистина поразяващи и изпълват човека с още по-голяма обич и преклонение пред живота и творческото дело на Халина Пошвятовска.

- Кои основни теми и мотиви в поезията на Пошвятовска и до днес остават значими?

- Това са най-вече екзистенциалните теми и мотиви: животът, неговото неумолимо изтичане, самотата, ежедневната битка с угрозата на смъртта, любовта като разтърсващо събитие и като спасителен бряг, където човекът, преминаващ през множество изпитания, през болка и страдание, може да намери утеха и смисъл, жената и нейната участ, творчеството като възвишен порив да изразиш себе си, да споделиш значими вълнения.

- Ако трябва да сравните в житейски и творчески план Халина Пошвятовска с друга съвременна полска или световна поетеса, коя е тя и защо?

- Неповторима, уникална е както житейската участ на Халина Пошвятовска, така и нейната поезия и изобщо нейното творчество. Навярно и заради тази неповторимост, заради краткия й, изпълнен със страдание, но и с огромен творчески плам, живот тя е толкова обичана поетеса. От съвременните полски поетеси бих посочил като нейна творческа сестра Мажанна Богомила Келар (родена през 1963 г.), чиято житейска участ също е свързана с преодоляване на множество изпитания, през проверката на съпружеската всеотдайност (дълго време съпругът на поетесата страда от рядко заболяване), през проникновено вглеждане в промените в Природата и в човешките чувства и възприятия. Освен това проф. Мажанна Б. Келар е също университетска преподавателка. И в нейната поезия често срещани теми са именно отминаването на живота, близкото ледено дихание на смъртта и любовта, която дава сили на човека да надмогва изпитанията - и физически, и душевни. Мотивът за смъртта е особено открояващ се в една от последните поетически книги на Мажанна Б. Келар, озаглавена „Навигации” (2018). Близки като творчески светове и отчасти като житейска съдба на Пошвятовска, са, според мен, поетесите Марина Цветаева и Емили Дикинсън.

- Боя се, че днес за поезията се говори като че ли все повече в минало време, а за поетите - едва ли не като отживелица. Смятате ли, че нашето време не е време за поезия? Каква е ролята на поезията и на изкуството изобщо в живота на съвременния човек?

- Никола Вапцаров има едно впечатляващо с тематиката си стихотворение - „Не, сега не е за поезия”. Звучи актуално. И все пак в този твърде прагматичен свят, като съвременния, поезията е необходима. Нека да помислим - не е ли нашето човешко битие в дълбоката си същност поетично? Днес, за съжаление, поезията е сякаш сираче, незабелязвано, омаловажавано и пренебрегвано от една голяма част от устременото към пари, имоти и егоистични цели човечество. Проблемът не е в това, че няма стойностна поезия - българска, европейска и световна, а в това, че все по-малко стават онези хора, които се интересуват от нея и я ценят като духовно богатство. Спомням си какво е казал за поезията известният полски поет Владислав Броневски: „Не знам какво означава поезията, не знам защо я има и за какво служи… Знам, че понякога хората четат стихотворения и плачат…”. А в стихотворението на Валери Петров „За ползата от поезията” можем да прочетем следните стихове: „И оказват се прави митологиите/ за певците в Родопите, но/ и антологиите,/ доказали опитно,/ че и днес е полезна поетичната лира,/ защото намира/ и акумулира/ добринката в човеците…”. Имало е, има и ще продължи да има нужда от поезия. Защото тя, образно казано, е глътка свеж въздух в сивото ни и нерядко тягостно битие. Тя е мост, красив и необходим мост, който помага на човешките души. Особено на тези, които са подложени на угрозата от умствено и емоционално обедняване, на злонамерените усилия за опростачване, особено на младите хора, на енерцията на псевдосъществуването и в крайна сметка на обезличаването на човека. Поезията притежава просветляваща енергия, която въздейства благородно върху чувствата и ума.

(Интервюто е приложение към дипломната работа на Йоанна Симеонова на тема „Любовта беше моят съюзник”, Любовта срещу смъртта в творчеството на Халина Пошвятовска. Научен ръководител проф. дн Маргрета Григорова, Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий”, Велико Търново, 2022 г.)