Тихомир Йорданов

Името на Стефан Караджа внезапно ми се намеси в изясняването на поетичния образ, който ме занимаваше в момента. Стефан Караджа, Караджата от Тулча.

И сякаш се завъртя вихрушка от асоциации, които изтласкаха на върха й селищното название Тулча. И до него - Тула, руският град Тула, разположен недалеч от Москва.

Не може да няма връзка между тези две названия. И, разбира се, на първо място това е славянският им произход.

Зарових се в речниците. Но в нито един от тези, с които разполагах - руски (Дал), български (Н. Геров) и други семантични и етимологични пособия, не намерих тази старославянска дума ТУЛА. ТУЛЧА смущава с появата на това Ч, явно по-сетнешно чуждо влияние (напр. турско - вж. бахча, бохча).

Това езиково упражнение започна да ме тормози. Все ще трябва да има някаква закачка. Ето я: милият наш глагол, приятелят на скришниците - туля, потулвам, скривам, затулям, запушвам.

И какво излиза от това, излиза, че първичната, изчезнала вече от речниците дума ТУЛА означава запушалка, тапа. И още: скришница, укритие, убежище.

Не е нужно да се повтаря, че селищните наименования се създават върху някаква характерна особеност, често превърнала се в поетичен образ (троп) - метафора или метонимия.

Прибягнах и до картата. Селището Тулча е заседнало на изтока на Дунав в Черно море като запушалка, тапа.

Я да погледнем и към руския град Тула.

Той се намира недалеч от Москва и от векове е прикривал от нашествениците града - символ на руската държавност.

Значи ТУЛА може да означава и прикритие, укритие.

А ТУЛЧА - укритие, убежище за бедстващи в Черно море кораби.

У Найден Геров: туля - преча, запушвам, засланям, засенчвам, скривам и така нататък.

Тула - една напуснала речниците ни дума.