На 12 септември 2022 г. си отиде Борис Цветанов. Той е роден на 10 декември 1944 г. в село Мокреш, Ломско. Живял е в Лом, София, Габрово, Плевен, Кърджали, Велико Търново, Горна Оряховица, Монтана. Учител (1968-1970), журналист в четири вестника (1970-1974), след пет уволнения е на свободна практика (1974-1990). Публикува сатира в десетки столични издания, има преводи в СССР, Полша, Чехословакия, Великобритания, ГФР, САЩ, Франция, Израел и други. Сътрудничи на вестниците “Устрем”, “Бизнес ГИД” “Отечество” (1990-1991), през 1992 г. създава частна детективска агенция, а през 1993-1995 г. работи за седмичника на БЗНС „Никола Петков” /Анастасия Мозер/ “Сеяч”. На свободна практика е от 1995 г. досега. Издава две исторически книги за събитията от 1925 г. - “Иван Миланов” (1979) и “Асен Агов” (1983). Единствен у нас автор на римейки на пионерите на българския криминален роман (1938-1943), 15 печатани като подлистници във вестник “Трета възраст” през 2009-2016 г., след тях пише свои, последните от които са “Софийското куче”, “Едно софийско куче в Ню Йорк” “Денят на кучето”. Освен сатира печата исторически текстове, „бели петна”, сензации, шпионски игри (над 1000 публикации) в “Трета възраст”, “Десант”, “България Днес”, “168 часа”, “Труд”, “Нова Зора”, “Слово плюс”, вестника на българите в чужбина”BULGARIA”, Чикаго и др.