ПРИНОСЪТ НА ЛОМЧАНИ В ИЗДАТЕЛСКАТА ДЕЙНОСТ НА БЪЛГАРИЯ

Юлий Йорданов

Ярката ренесансова фигура на Кръстьо Стоянов Пишурка все още не е заела своето подобяващо място в отечествената ни литература и история. Житейският път на  даскал Пишурка не е дълъг. Младият Кръстьо е завършил успешно Цариградската гръцка гимназия, но вместо да стане турски чиновник, с перспективата да достигне до високи административни или дипломатически длъжности, поради владеенето на няколко европейски езика, през 1847 година става учител в родния си град Враца, защото така е сметнал, че най-добре ще служи на своя род.

Младият учител влага мило и драго, за да влива училището светлина в съзнанието на потъналия в мрак народ. Но врачанският владика Агапий усеща, че тази светлина засенчва елинизацията в северозападните земи на Османската империя. „Пишурката се бори срещу нахалния владика, но освен ентусиазма на своите двадесет и пет години той няма никакви други съюзници. И той почва люто да кори врачанските първенци за равнодушието им.”

Ала делото на родолюбивия български учител не остава скрито. Дори в далечния дунавски град Лом обществото научава за него. А там „търговци и еснафи задружно ратуват за ново училище”. При среща с търговеца Младен Пунчов - Мокрешлията, Пишурка приема да отиде в Лом. Разпалил чрез училището интереса към просвещението, Пишурка разгръща огромна по съдържание дейност. И бързо спечелва обичта на жадните за духовна топлина хора. Ту преводач, ту автор, той е оставил ред свои оригинални и преводни съчинения. Неговата плодовитост е изумителна за времето си.

Виждайки плодовете на своето дело в училището, Пишурка още повече разпалва собствените и на близките си сподвижници заложби. Както отбелява Петър Апостолов, даскалът започва да пише и печати стихове, болшинството от които са декламирани от негови ученици. В стиховете на Пишурка преобладават сладостно-сантиментални сюжети. В стихотворението му „Песн за Ломското новосъставлено училище и изпитанието му” срещаме в пожълтелите страници на „Цариградски вестник” от 1849 и 1850 година, поредица от стихове на Пишурка, които говорят за неговата литературна дейност. Разбира се, някои от тях носят белега на нравоучението, на така наречената „даскалска поезия”.

Големият български етнограф и деец на националното ни самосъзнание Димитър Маринов свидетелства, че „още първата седмица след почването на занятията”, т.е. през 1848 г. Пишурка поставя над вратата на една от училищните стаи /предназначена за библиотека и читалня/ надписа Читалище. Така той полага основите на читалищното дело в този край на родината. И, за да събуди още повече интереса към това ново огнище на българщината, наред с книгите и вестниците, решава да постави театро. Пишурка превежда идиличната поема на Мармонтел „Аделаида - алпийската пастирка”. Белградското просветно попечителство доставя в читалището 18 тома различни книги. Даскалът побългарява „Многострадална Геновева”, „Момина китка” и „Изпаднал търговец”.

В стихосбирката „Куткудячка - морални стихове и приказки” се забелязва изключително оригиналния стил на автора. Тя се състои от 27 стихотворения и 12 прозаични миниатюри. Отличителната им черта е хуморът, чрез който авторът подлага на безпощадна критика всичко, което потапя народния дух в тъмнина.

Главното изразно средство в личните творби на Кръстьо Пишурка и в преведените /побългарени/ е диалогът. И това е напълно обяснимо защото ги е предназначил за сценичната реализация на театрото. Много от чуждите /предимно на по-неизвестни автори/ творби той пригажда към българските условия на живот.

„Книга за секого” - така Пишурка е записал под заглавието на побългарената от него „Момина китка”. А в предговора си към книгата, писан в Лом на „Петров ден 1870″ отбелязва: „От съдържанието на „Момина китка” читателите ще видят, че тя е от поучливите романи, а такава беше и целта ни.”

Може би единствената драма със силен социален заряд, останала ни от перото на Пишурка, е „Изпаднал търговец”. В нея се преплитат някои сложни за онова време събития. На фона на личната трагедия ярко се открояват зараждащите се сблъсъци в едно ново общество, възникващи в българските земи, покорени от османлиите. Впрочем, в тази побългарена „позорищна игра” Пишурка влага чисто нашенски мотиви, които наблюдава сред ломския еснафлък.

Грижите на Кръстьо Пишурка за просвещението на българина виждаме и в съставения „Буквар за изучавание на българский язик на децата”. В шестнайсетте странички на тази книжка, издадена през 1871 година във Виена, заедно с буквите, Пишурка дава „слогове от гласни и полугласни букви”, двоесложни думи, образува изречения и всичко необходимо за улеснение на децата.

Родолюбивото издателско дело на даскал Пишурка се подема и от неговите следовници в Лом. Най-голямо поле за изява то намира в годините след освобождението от османско иго. През 1879 година Търновската конституция провъзгласява свободата на словото и печата. Премахнати са цензурните ограничения, което благоприятства развитието на книгопечата. Много от българските печатници в чужбина са пренесени в Княжество България и Източна Румелия.

В първите няколко десетилетия книгоиздаването се развива главно в провинцията. Много книжари откриват печатници, а след това започват и издаването на местни вестници, списания и книги. В своята нова история Ломският край ще остане със своите над 70 заглавия на издания. Своеобразен връх в тази дейност е десетилетието 1921-1930 година, в което излизат средно по шест нови заглавия на година.

В крайдунавския град местните вестници и списания са рожба на печатниците „Цонов-Божилов-Лилов”, „Меркур”, „Изгрев”, „Обнова”, „Алфа”, „А.Н. Димитров - Тодоров”, „Зора” и други. Цялостният политически, стопански и културен живот на региона рефлектира в местните издания. Всяко разцепление или консолидиране на политическите сили намира отзвук в тукашния печат. Наред с политически ангажираните „Демократ”, „Сговор” и крайните „Фашистки зов”, „Обнова” и други, в тази пъстра вестникарска палитра достойно място заемат и литературният +Яр”, списанията „Земя и хора”, „Маскарад”, „Ехо”, „Основно училище”, „Ученическа мисъл”, хумористичните вестници „Накриви калпак, засучи мустак”, „Бич”, религиозните „Християнско знаме”, „Светилник” и други. Поради финансови или политически причини някои от изданията се появяват епизодично, а други излизат по-продължително време.

След 9 септември 1944 година със Закона за национализация на частните предприятия /24 декември 1947 година/ и Наредбата за ликвидиране на частните издателства /12 юли 1948 година/ книгоиздаването става монопол на държавата, кооперативните сдружения и обществените организации.

Обособява се вестник „Народна трибуна”, като орган на градския комитет на БКП, изпълнителния комитет на Градския общински народен съвет и градския комитет на Отечествения фронт. В първите години след посочената дата се издават и много на брой единични листове, посветени на кръгли годишнини и известни личности, културни институти и исторически дати.

Интерес за изследователите представляват изданията, които може да се класифицират в няколко раздела.

Периодичен печат

„Нов живот” - политико-книжовен вестник. Излизал от 1 юли 1891 година два пъти седмично. Редактор Христо Иванчов.

„Демократически лист” - редактор Коста Арсениев. Младият и талантлив общественик от юни 1894 г. започва да редактира първия опозиционен на новия режим вестник. Само след няколко броя той е спрян, защото подкрепя течението на Петко Каравелов в Либералната партия.

„Наука и здраве” - популярно-медицински, хигиенически и научен вестник. Излиза на първо и петнадесето число всеки месец. Редакторът д-р Георги Иванов /Балсамов/ го издава в ломската печатница „Цонов-Божинов-Лилов”. 1-7, 1 септември 1894 година.

„Демократ” - политически вестник, излизал всяка събота. Отговорник му е К. Куртев. Издаван е в Дунавското печатарско дружество в Лом. 1-12, 6 януари - 24 март 1895 година. Вестникът е против правителството на Народната /народняшката/ партия на д-р Константин Стоилов. Подкрепя Демократическата партия на Петко Каравелов.

„Основно училище” - месечно педагогическо списание за училищна практика и педагогическа литература. Редактор - издател е Тодор П. Митев. Отпечатва се в печатница „Цонов - Божинов - Лилов”. 1-Ш януари 1894 - юни 1896 година. Списанието подпомага в непосредствената им практическа дейност учителите. Съдържа статии по методика на обучението, образцови уроци, критика и библиография, училищна хроника. Сред сътрудниците му са и писателите Тодор Г. Влайков и Ив. Пеев - Плачков. През третата година на списанието редактор е и Иван Григориев.

„Детска илюстрована и театрална библиотека” - месечно списание за момичета и момчета от 7 до 16 години. Уреждат го А. Попов и К. Иванов. I 1 януари 1897 година. Печатница „С. Цонов-Лилов”.

„Ученическа беседа” - научно-литературно списание за ученици и младежи от двата пола. Излиза в края на всеки месец без ваканционните юли и август. 1 септември 1897 година. Редактор А. Лозанов. Печатница А. Н. Димитров. Съдържа разкази на редактора, стихове превод от маДам Дьо Стал и материали с поучителен характер и разни съобщения.

„Селска сбирка” - месечно селско списание за всекиго, специално за общинските кметове, съветници, писари и кандидати за такива. През юли и август не излиза. Редактор е Ив. Т. Мънцанкьов, а отговорник К. Велев. Издание и печат на А. Н. Димитров. Януари-октомври 1899 година. Списанието третира предимно финансово-счетоводни въпроси. Задачата му е „да бъде истински другар-съветник на управниците в селата, а така също и да подготви хора, които достойно да заемат било кметски, било писарски длъжности, било съветнически”. Помества статии по счетоводство, по съдебни, финансови и други въпроси, художествена литература, новини, книгопис и други.

„Демократически лист” - вестник за политика, книжовност, търговия и индустрия. Излиза всяка седмица. Редактор Манчо П. Манчов. Печатница Димитров.Тодоров. 7 октомври 1901-1902 година

„Свобода” - седмичен лист за беседи върху обществената мисъл. Излиза всяка седмица. Редактор Ал. Лозанов. Печатница „С. Цонов-Лилов”. 18 януари 1902 - 14 ноември 1903 година.

„Шарен свят” - малък лист за големи работи. Излиза в неделя. Редактор Александър Лозанов. Печатница „С. Цонов-Лилов”. Великден - 5 юли 1902 година. Лист за хумор.

„Живот” - седмичен вестник, излизал всяка събота. Отговорен редактор Д. Цанков. 1-Ш 25 май 1902 - 3 април 1904 година. Заявява, че „няма да се прокарват никакви партийни интереси” и че „вестникът не е партиен орган, а орган на ломските интереси”. По-късно при съставяне на правителството Рачо Петров - Д. Петков застава определено на позициите на Народно-либералната /Стамболовистката/ партия.

„Известник” - независим вестник за информация и съдебни обявления, излизащ всяка седмица. Редактор Юрдан Кирчев. Печатница П. Лозанов. 25 декември 1902 - 15 март 1903 година.

„Хвърчащ лист” - орган на окръжното бюро на Народно-либералната партия на Видински окръг. Излиза в четвъртък и неделя. Видин - Лом печатница „М.Цонов- Лилов”. Август 1905 година.

„Лом” - седмичен информационен вестник, редактиран от комитет. Печатница „М. Цонов-Лилов”. 21 януари 1906-март     1907 г. Подкрепя управляващата Народно-либерална партия. Продължение на „Ломски вести”.

„Християнско знаме” - седмичен независим вестник. Редактор Петър С. Попов. Печатница Димитров-Тодоров. 6 февруари - 19 юни 1910 година. Религиозно издание на сектата Христова църква. Ратува за обединение на разните секти, като всички „се върнем назад в първобитната църква, каквато тя беше във времето на Апостолите”. Против „имена, обряди и пр. Катехизиси, символи на вярата и дисциплини, които са человечески измислици и наредби”, вмъкнати в черквата след апостолите. Срещу редактора е заведено дело за незаконно присвояване на пастирски права.

„Демократ” - седмичен обществено-политически вестник на Демократическата партия. Печатница „Димитров -Тодоров”. 8 януари - 3 юни 1911 година.

„Ломски глас” - седмичен политико-обществен вестник, излизащ всяка събота. Редактира се от редакционен комитет. Печатница „М. Цонов-Лилов”. 21 май-8 декември 1911 година. Информационен вестник.”Предвид важността на настоящите избори за ВНС и за да могат избирателите от Ломската административна околия да бъдат в течение на работите по тези избори, намерихме за нужно да задоволим при нужда с издаването на в. „Ломски глас”. Служи на интересите на Прогресивно-либералната партия в Ломския край.”

„Бич” - седмичен вестник за хумор и сатира. Отговорен редактор И. Стоянов. Печатница „М. Цонов”. 6 август 1911 година.

„Крепост” - седмичен независим лист, близък до широките социалисти. Отговорен редактор Георги Цонов. Печатница „М. Цонов-Лилов”. 1-29 април 1912 година.

„Индустрия” - „От поместената в първия брой програма се вижда, че ще се занимава с всичко и не ще гледа никому хатър”, август- септември 1912 година.

„Родна вяра” - месечно църковно-обществено списание, редактирано от издателя свещеник Ал. Ив. Стоянов. Печатница „Бр. В. Цветанови”. 1 януари 1914 година. Православно-религиозното списание има за задача „Да пропагандира идеите на Българската православна църква. Против сектите. С националистическа окраска.”

„Истински бич” - седмичен народен вестник, уреждан от редакционен комитет. Печатница „Бр. В. Цветанови”. 23 април - 16 декември 1914 година.

„Дунав” - седмичен независим политико-обществен вестник. Редактор-стопанин Ил. Томов. Урежда редакционен комитет. Печатница „Бр. В. Цветанови”. 23 април - 19 май 1915 година. Пропагандира възобновяването на Балканския съюз. Против присъединяването на България към немската коалиция.

„Народен бич” - сатиро-политико-обществен вестник. Излиза всяка събота. Печатница „Бр. В. Цветанови”. 3-24 май 1915 г.

„Театрален лист” - издава ломската театрална дружба. Редактира се от редакционен комитет. Печатница „Меркур”. Септември-ноември 1919 година. Отразява театралния живот в града. Помества рецензии, разкази, резюмета на пиеси и съобщения.

„Ехо” - седмично списание за литература и критика. Издава редакционен комитет при ломския градски театър. Печатница „Бр. Цоневи и Лилов”. Октомври- декември 1919 година. Литературно списание, редактирано предимно от младежи - любители-актьори. Помества стихове, рецензии, разбори на театрални пиеси, литературни очерци и други.

„Пеперуда” - месечно списание за литература и критика. Редактор Борис Петров. Печатница А. Н. Димитров, януари-февруари 1920 година. Помества стихове, театрални и музикални прегледи.

„Сговор” - независим обществен вестник на антикомунистическите партии. Излиза два пъти седмично. Урежда редакционен комитет. Отговорен редактор Ст. Немски. Печатница „Зора”. 1 септември-2 октомври 1920 г.

„Маскарад” - месечно младежко списание за художествена литература и естетски тенденции. Урежда Пепо Григоров. 28 януари - 7 февруари 1921 г. Печатница А. Димитров.

„Земеделско право” - вестник на БЗНС, седмичен окръжен орган за стопанство, политика и култура. 1-Ш 1921-1 VI 1923 година.

„Театър” - списание, чийто първи брой съдържа само театралната програма. 28 януари - 7 февруари 1921 година. Печатница А.Димитров.

„Славяни, Господ иде!” - месечно списание за религия и наука между славянските народи. Орган на славянското младежко дружество при Ломската евангелистка баптистка църква. Главни редактори Мойсей Прокопов и Трифон Димитров. Печатница А. Н. Димитров. 15 септември - 17 ноември 1922 година. Ратува за побратимяване на народите, чрез сближаване на църквите „а особено за помиряване на славянските племена”. Помества статии по религиозни въпроси, въздържание, стихотворения, сведения из живота на баптистките църкви в България.

„Земя и хора” - младежко литературно-художествено списание със склонност към естетически формализъм. Съдържа стихове, разкази, литературна критика. Печатница А. Димитров. 1923 година.

„Balkania poste” - орган на дружество „Рила” редактор Д. Илиев Попов. 1923 година. Списание за филателна информация, излизащо на френски език.

„Ломска дума” - седмичен независим информационен вестник за политика, наука и др. близък до БРСДП /т.с./. Редактор Борис Цонов. Печатница А. Димитров. 17 март 1923-14 март 1929 година. Помества статии, седмични новини, книжнина, обявления и други.

„Юношески другар” - периодичен музикален сборник, съдържащ ноти с текст на хорови училищни песни. Урежда Борис Гайдаров. Печатница С. М. Стайков - София. 1924-1947 година.

„Ломски сговор” - вестник на Демократическия сговор. Помества статии на политически, здравни, стопански и просветни теми, пътеписи, музикални и театрални бележки, много съдебни обявления, търговски реклами и други. Урежда редакционен комитет с отговорен редактор М. Спасов. Печатница „Зора”. 5 януари  - 4 септември 1930 г.

„Ломски глас” - безпартиен двунеделен вестник. Отговорен редактор Васил Цибрански. Печатница „Обнова”. 1 ноември 1924 - 15 април 1929 година. Стопански и просветен вестник. Издание на въздържателното дружество в Лом. Помества статии против алкохолизма, по учебното дело и селското стопанство, съдебни обявления и търговски реклами.

„Danubia poste” - списание за филателна информация, официален орган на Българския клуб за размяна. Клубът в Лом е международно дружество за кореспондиране и размяна. Директор Никола Тасев, секретар Христо Велчев. 1 януари 1925 година.

„Киновести” - безплатен вестник, излизащ три пъти седмично. Печатница „Зора”. 25 април - 15 юни 1925 г.

„Ломска поща” - информационен ежедневник. Редактор Г. Ив. Русев. Урежда редакционен комитет. Печатница „Зора”. Помества новини от България и чужбина - най-често със сензационен характер. Преводни разкази и фейлетони, хроники и търговски реклами. 28 май - 9 ноември 1925 година.

„Отечествен зов” - седмичен вестник. Редактор запасен майор Ц. Сидеров Ботев. Печатница „Алфа”. 10 септември 1925 - 26 януари 1926 година. Демократически лист с преклонение пред монарха и деветоюнските генерали.

„Народен будилник” - седмичен независим вестник. Главен редактор Лазар Я. Попов. Урежда редакционен комитет. Печатница „Алфа”. Националистически вестник. Излиза вместо замисления „Видински вестник на вестниците”. 1 октомври - 26 февруари 1927 година.

„Киноизкуство” - периодичен орган на кинолюбителското дружество. Урежда редакционен комитет. Отговорен редактор Димитър Златарев. Печатница „Алфа”. Съдържа реклами на фирми. 7 март 1926 - 8 март 1927 година.

„Просвета” - двуседмичен вестник за просвета и обща култура. Печатница „Алфа”. Професионален учителски вестник дело на „група учители несоциалисти, които са си поставили за цел да реагират срещу домогванията на учителите широки социалисти в Българския учителски съюз” за политически неутрален учителски съюз. 8 октомври 1926 - 1 юни 1928 година.

„Ломско клепало” - лист за смях и присмех. Излиза по настроение. Урежда П. Кокленски. Печатница „Алфа”. Мимолетен хумористичен лист. 28 октомври 1926 година.

„Подем” - независим седмичен вестник за политика, просвета и стопанство. Главен редактор Н. Ченков. Урежда редакционен комитет. Печатница „Зора”. 5 януари 1927 - 12 март 1928 година. Вестник на Демократическия сговор с много обявления и търговски реклами.

„Светилник” - издание на евангелистката баптистка мисия сред циганите в България. Излиза всеки месец. Печатница „Напред”. 15 януари 1927 година. Протестантско баптистко списание, предназначено за циганите.

„Кооперативна мисъл” - вестник за кооперативна просвета, излизащ два пъти месечно. Урежда редакционен комитет. Печатница „Зора”. 12 февруари 1927 - юли 1929 година. Орган на кооперативните организации в Лом - РКС, Популярна банка и потребителна кооперация „Напред”. Ратува за укрепване на кооперативното дело в околията и съгласуване дейността му.

„Дунавска заря” - всекидневен независим вестник. Редактор П. Стойчев. Лом-Видин, печатница „Алфа”. Издание на местната печатница с търговска цел. 11 април 1928 - 31 март 1932 година.

„Читалищен лист” - безплатно периодическо издание на ломското читалище „Постоянство”. Редактори Л. Цонев и Страхил Каменов. Печатница „Зора”. Читалищно списание, ратуващо за създаване на околийския читалищен съюз и за основаване на читалища в селата. 21 май 1927 - 23 юни 1928 г.

„Суфльор” - седмично издание на актьорската взаимоспомагателна каса при ломския градски театър. Печатница „Зора”. 1927 година. Липсват данни за първия и втория брой.

„Яр” - вестник за литература, изкуство и критика. Излиза два пъти месечно. Редактор Хр. Цолов. Печатница „Алфа”. 25 март 1928 г. Съдържа литературни творби, болшинството от които са написани от редактора и една театрална рецензия.

„Дунавски куриер” - излиза два пъти месечно. Редактор Лазар Я. Попов. Урежда редакционен комитет. Лом-Перник. Печатница „Зора”. 23 септември 1928 - 16 февруари 1930 година. Информационен антикомунистически антисговористки вестник. В първите си броеве печати и новини от Перник. Бори се срещу румънската пропаганда във Видинския край.

„Дунавско знаме” - седмичник за култура, политика и стопански дейности. Обществено-политическо и стопанско издание, близко до БЗНС. При разцеплението в БЗНС „Врабча-1″ се ориентира към десницата. Урежда редакционен комитет. Отговорен редактор Димитър Н. Цветков. Печатница „Алфа”. 16 декември 1923 - 18 февруари 1929 година.

„Стено-лист” - издание на стенографското дружество „Краткопис” в Лом. 1929-1930 година.

„Ехо” - седмичник за литература и разгласа. Редактор Г. Цветков. Печатница „Зора”. 28 януари - 22 април 1929 г.

„Истинско слово” - библиотека. Редактор дякон Г. П. Александров и свещеник Г. П. Герасимов. Печатница „Алфа”. Март-септември 1929 година. Източно православно религиозно просветно списание. Помества проповеди, беседи и разкази.

„Стенографски лист” - издание на ученическото стенографско дружество „Краткопис” при ломското педагогическо училище 1930-1931 година.

„Ученическа мисъл” - литературно педагогическо списание на ломското педагогическо и образцово училище. Редактира комитет. Печатница „Зора”. Ученическо списание /от втората годишнина - вестник/. Националистическо за Санстефанска България. Съдържа ученически художествени произведения, ученически и общообразователни статии, литературна и музикална критика и вести. 1 март 1930-4 декември 1942 година.

„Вестник на Голинската популярна банка” - излиза периодически. Кооперативен лист, съдържащ статии за спестовността, баланси, отчети и други подобни. Печатница „Зора” 6 юли 1930 година.

„Дунавът весело шуми” - орган на обществено-държавническата организация „Велика България”, списван лично от вожда на организацията Хр. Устабашиев. Отговорен редактор Господин Клопанов. Печатница на В. Иванов. 25 август 1930 година. Един от органите на сектата православно свето общество. Шовинистически вестник.

„Север” - независим ежедневник за информация, просвета, стопанство и политика, в който сътрудничат комунисти и земеделци. Ратува за културно издигане на Лом и околията му. Съдържа статии по местни стопански и културно-просветни въпроси. Главен редактор Иван Флоресков. Урежда редакционен комитет. Печатница „Напред”. 11 септември 1930 - 16 септември 1938 година.

„Стремеж” - лист за стенографска просвета. Редактор Атанас В. Панталеев. Печатница Зора. Ноември 1931 - февруари 1944 година. Стенографски вестник, по-късно неофициален орган на Съюза на гражданските стенографски дружества в България. Ратува за създаване на обща организация на българските стенографи-практици за разработване стенографски теории и практика. Помества статии за образование и възпитание, методика и история.

„Фашистки зов” - пропаганден фашистки вестник, периодичен орган на ломския околийски секретар на Националната задруга /фашисти/. Редактира просветителен комитет. Отговорен редактор П. М. Детелин. Печатница „Напред” 1932 година.

„Страж” - вестник за национална мощ и социална справедливост. Излиза всеки понеделник и четвъртък. Урежда редакционен комитет. Отговорен редактор Герасим Попов. Печатница „Изгрев”. Информационен вестник на правителствени позиции. Води ожесточена пропаганда срещу Съветския съюз. 9 юли 1936 - 29 януари 1941 година.

„Лъч” - седмичник за информация, стопанство и политика. Редактор Илия Стефанов. Печатница „Зора” на Любен Ст. Цонов. Информационен вестник, ратуващ за стопанското и културното издигане на града и околията. Помества политически новини и прегледи, разкази, домакински съвети, спорт, биографии на български и чуждестранни общественици, писатели и други. Има младежка и хумористична страница, кинореклами и ребуси. Стои на официални позиции. 15 август 1937 - 21 юли 1941 година.

„Пчелица” - детски илюстрован вестник. Издава ученическа кооперация „Пчелица” в с. Василовци, Ломско. Излиза веднъж месечно. Редактор Борис Ц. Абдишев. Печатница „Изгрев” на Ан. Н. Новоселов, ноември 1937 - май 1939 година. Детско илюстровано вестниче, в списването на което участват ученици от основните училища в Ломския край.

„Ломско слово” - вестник за информация, култура и стопанска просвета. Редактор Петър Андреев. Печатница „Зора” - 15 декември 1938 - 20 януари 1940 година.

„Дунавски глас” - ежедневен вестник за информация, стопанство и просвета. Редактор Ал. Горанов. Урежда редакционен комитет. Печатница „Зора”. Информационен вестник на официални прохитлеристки позиции. 17 март 1941 -2 септември 1944 година.

„Зов” - орган на 66-та бранническа дружина „Аспарухов хълм”, излизащ два пъти седмично. Редактира комитет. Отговорен уредник командирът Асен Пенев. Печатница „Зора”. 1 януари 1943 - 28 август 1944 година.

„Народна трибуна” - орган на ОФ. Редактор Ефрем Митев. Редактира комитет. Печатница „Зора”. 16 септември 1944 - септември 1990 година.

„Ударник” - седмичник на агитпропа на РП /к/. Редактира комитет. Печатница „Зора”. 22 октомври 1944 - 6 януари 1945 година.

„Изборна борба” - издание на агитпропа при околийския изборен комитет на ОФ. Излиза ежедневно. Печатница „Зора”. 13 август -16 ноември 1946 година.

„Трезвен зов” - издание на въздържателното дружество „Васил Левски” в Лом. Печатница „Зора”. 5 декември 1945 - 25 ноември 1946 година.

„Заводска трибуна” - орган на партийния комитет, профкомитета и административното ръководство на Държавния захарен завод в Лом. Печатница на Градския промкомбинат. 10 януари 1961 - 6 октомври 1971 година.

Единични листове

„Панаирски шарки” - хумористичен лист по случай ломския панаир през септември 1920 година. Печатница „Меркур”.

„Кална борба на кални вестникари” - предизвикан отговор на вестник „Ломска дума”, брой 114 - 1926 година. Печатница „Алфа”.

„Постоянство” - издание на приятелите на читалището по случай 70-годишнината му. 11 декември 1927 година. Издател Антон Н. Димитров. Печатница „Алфа”.

„Младежки червен кръст” - издание на ломското педагогическо училище - 28 февруари 1928 година. Печатница „Зора”.

„Аспарухов хълм” - агитационен лист на туристическото дружество. 22 април 1928 година. Печатница „Зора”.

„Весели минути” - хумористичен лист. 12 юли 1929 година. Печатница „Алфа”

„Кръстю Пишурка” - възпоменателен лист по случай освещаването на бюст- паметника на 6 декември 1936 година в Лом. Урежда редакционен комитет. Печатница „Зора”.

„П. П. Славейков” - списван от ученици и ученички в Ломската гимназия. Ръководител учителя Б. Чимширов. 15 юни 1940 година. Печатница „Зора”.

„Народна разплата” - издава околийския комитет на ОФ в Лом. Урежда редакционен комитет. Редактор Иван Керемидчиев. 24 декември 1944 година. Печатница „Зора”.

„Абитуриентски лист” - издаван от абитуриентите при двете гимназии. Редактори Емил Ефремов и Стефан Шаренков. 24 май 1945 година. Печатница „Зора”.

„Васил Левски” - 19 февруари 1873 - 19 февруари 1945 година. Възпоменателен лист, уреждан от комитет при спортен клуб „Левски” - Лом. Печатница „Зора”.

„9-ти септември” - редактира комитет. 9 септември 1945 година. Печатница „Зора”.

„Деветоюнски лист Ал. Стамболийски”. 8 февруари 1945 година. Редактира контактен комитет. Печатница „Зора”.

„Кооперативна борба” - редактиран от комитет: Б. Ненов, Т. Пирдопски, Ив. Стефанов, Ив. Данаилов. 8 февруари 1945 година. Печатница „Зора”.

„1-во майски лист” - издаван от първомайски ОФ-комитет. Редактори Крум Велков, Иван Керемидчиев. 30 април 1945 година.

„Септемврийски лист” - издава отечественофронтовски комитет по отпразнуването на септемврийското въстание. 1945 година. Печатница „Зора”.

„Славянски лист” - редактор Крум Велков. 3 март 1945 година.

„Трезвен зов” - издание на въздържателно дружество „Васил Левски”. Редактор Дим. Котев. 26 септември 1945 година. Печатница „Зора”.

„90 години читалище „Постоянство” - издание на читалището. Редактира комитет с отговорен редактор Петър Борисов. 15 декември 1946 година. Печатница „Зора”.

„7 април - Ден на майката” - редактиран от комитет. 7 април 1946 година.

„Младенов лист” - издание на ОК на СБПФ - Лом. Редактира комитет. 12 декември 1950 година. Печатница на ОК на БКП.

„Борба за високи добиви” - специален брой, редактиран от комитет в Лом. 24 януари 1951 година. Печатница на ОК на БКП.

„40 години Ломска оперета 1923-1963″ - юбилеен вестник. 24 март 1963 г. Печатница при Промкомбината.

„10 години Пионерски дом” - юбилеен вестник на пионерския дом „Лилия Карастоянова”. 19 май 1964 година. Печатница при Промкомбината.

„25 години ТКЗС “В. И. Ленин” - юбилеен вестник. Издание на управителния съвет, общостопанския комитет на БКП и ДКМС при ТКЗС - Лом. Редакционна колегия: Нафталим Борисов, Ечка Иванова, Иван Димитрашков. 16 февруари 1966 година. Печатница при Промкомбината.

„90 години огнище на просвета и родолюбие” - юбилеен лист, издание на ПГ „Найден Геров”. Редактор Л. Моллов. 10 май 1969 година. Печатница при промкомбината.

Книги

Един от първите ломчани, издали книги, е верният съратник на Кръстьо Пишурка - Никола Първанов. Като учител той съставя „Буквар” и „Граматика”, по които учебници се обучават възпитаниците на ломското школо.

Зетят на Пишурка, известният даскал, а по-късно и изтъкнат български историк и етнограф Димитър Маринов е автор на немалко изследвания, които издава в София, но не всички са свързани с Ломския край. Внимание заслужава поредицата „Жива старина”, в която публикува и проучвания върху историята и етнографията на Лом и Ломския край.

През 1927 година излиза „Юбилеен сборник”, посветен на 70-годишнината на народното читалище “Постоянство”. Негови автори са Еню Николов, Цветан Минков, д-р Петър Кьрджиев.

„Сто години културен живот в Лом” - юбилеен сборник, съставен и редактиран от Петър Апостолов. 1961 година.

„Ломският край през Възраждането” - изследване на Симеон А. Дамянов. 1967 г. Издателство на Отечествения фронт.

Ангел Бенов е автор на издадените книги „Българско, българи”, „От Хайдушки дол до Волтурно”, „Звездите не гаснат” и „Съдбоносни срещи.”

Иван Димитрашков е автор на издадените книги „Реквием за една любов”, „На чашка кафе”, „Обич”, „75 години Ломски оперетен театър 1923-1998″, „Салка”, „Легендата”, „Момичето с патериците”.

Повече от век и половина е приносът на ломчани в издателското дело на България. Неговите измерения обаче, едва ли биха могли да бъдат очертани само в количествени параметри. И това е съвсем оправдано, защото не количеството е критерия, а качеството на знанията, на художествените и естетическите ценности. По този начин авторите от крайдунавския град от времето на Кръстьо Пишурка до днес ни отдалечават от ориенталщината и ни приближават до цивилизована Европа.

———————-

БИБЛИОГРАФИЯ

1. П. Т. Първанов, „КРЪСТЮ Пишурка” в. „Врачански новини”, бр. 301, 4 декември 1936 г.

2. Симеон Дамянов. “Кръстьо Пишурка”. сб. „Будители на нацията”. изд. „Народна просвета”, С.1969

3. Страхил Каменов, «Кр. С, Пишурка”, в. „Север”, бо. 1830. 30 октомври 1936 г,

4. „Цариградски вестник”, бр. 65, септември 1849 г.

5.  Петър Апостолов. „Поява и развитие на читалище „Постоянство”, сб. „Сто години културен живот в .Лом” , изд. „Наука и ИЗ’КУСТВО” , София 1961 г.

6.  КРЪСТЬО Пишурка, „Буквар за изучавание на българский язик на децата”. Виена 1871 г.

7.  Ломски музей, Фонд „Писма на КРЪСТЬО Ст. Пишурка”

8.  Юлий Йорданов, „Ярък български ренесансов творец и книжовник”, в. „Монт-прес”, бр. 70, 16-17 септември 2003  г.

9. Нелия Белитова, „Периодичния печат в Моитанско” 1999 г.