БЛАГОДАРЯ ЗА СЧУПЕНОТО
БЛАГОДАРЯ ЗА СЧУПЕНОТО
„Благодаря за страшното очакване,
с което ме наказа несъзнателно.”,
Камелия Кондова
Благодаря за всичките парчета,
на които ме разби умишлено,
пресях ги като пясъка през злато,
подбирах ги, редях и пренареждах.
Благодаря за хвърлените камъни -
научих да понасям удари,
научих и че всяка грешница
всъщност е на половина жертва.
Навярно мъжкото ти его
е вдигнало „Наздраве!” със сълзите ми,
навярно се е хранило с молитвите,
които не към Бог - към теб отправих.
Сега не вярвам вече във кумири,
коленича само пред залези,
добър човек ме учи на обичане
и благодари, че ме остави.
ПРОПУСНАТИ ХУБАВИ МИГОВЕ
Като морска пяна между пръстите
изплъзва се ръката ми от твоята,
изплъзват се обетите от устните
пред залеза, пред който се обрекохме.
Като лястовици есен
отлитат от стената снимките,
отлита и шума от стъпките
на крачета по паркета.
Като сняг напролет, топят се
бримките на мойта плетка,
държи иглите побеляла старица
(само ти я наричаш „момиче”).
Стопяват се столовете на масата,
изчезва питката, направена
за внуци, дъщери и зетьове,
които не посрещнахме.
Дръж ме здраво, превръщам се
в пропуснати хубави мигове…
ЦЯЛАТА НИ ОБИЧ
Навярно Господ е сънувал птици,
когато те е пратил в живота ми,
навярно всички паднали звезди
един на друг са ни орисали.
Да ме научиш на тихо обичане,
да ти върна смеха и силата,
да ми бъдеш посока и пристан,
да плача често… от щастие.
Да се сливат дланите нощем
в най-святата клетва прошепната:
да се държим най-здраво, когато
искаме от гняв да се пуснем.
И някой ден с усмивка да броим
бръчките и топлите си спомени,
на деца и внуци да дарим
пример, дом и цялата си обич.
ЩАСТИЕТО ОБИЧА ТИШИНАТА
По време на молитва се мълчи,
мълчиш, когато си говориш с Него,
когато ме целуваш, пак мълчиш
и в нашето мълчание свещено
заглъхват всички страхове,
се ражда тайната надежда,
че всичко ще бъде наред
и всичко ще бъде простено.
Мълча.
Мълча и се усмихвам.
Сърцето свиква да е тихо.
МОЯТА ПРИЧИНА
Когато ти простя от рано
всяка лоша дума, всяка рана,
всяка грешка от гордост,
всяка дребна измяна
(и големите също).
Когато ти даря началото
на всичките ми бели сутрини
и пак на тебе посветя
думи, тяло, молитви
в свещения мрак на нощта
само с теб поделя
болката, хляба и смисъла,
и се усмихна с твоите устни,
и се нахраня с твоята ситост,
и те завия да се стопля.
Тогава ще заплача тихо -
ще е имало причина да живея
и ще мога кротко да си ида,
защото вече съм обичала…
НЕ СИ ВИНОВНА, НЕ СИ ЗНАЕЛА
Не си виновна, не си знаела,
когато си поставила ръка на коляното му,
когато си го поканила в спалнята,
че там някъде чака някоя,
която му е плакала на рамото,
с която са скачали в крайности,
но са се връщали обратно
и са превръщали в смях болките,
и са търсели ръцете си нощем,
и са си дарили смисъл
Не си виновна, не си знаела
защо не те е последвал…
ТОЗИ ПЪТ ЗАВИНАГИ
Тишината, виното и ние,
случайна среща, тъмен бар,
след години, пътища и грешки,
след думи на любов и яд.
Не говорим, само пием
за бижуто на ръката ми,
за косите ти прошарени,
за белезите време и за другите
по-страшни белези във нас.
Не сме се променили,
но не сме и същите -
някакъв житейски парадокс,
за спомени не бива да говорим,
затова предлагам тост:
щастлива съм и го обичам,
а щастието лекува всичко,
даже рани от неслучване.
Платила съм си сметката,
платила съм отгоре и
не търся ресто от никого,
но ти търси добро момиче
и се научи на бавно дишане,
нашето беше безумие
и щеше да ни погуби…
Сега не ми се спори,
затова ще помълчим,
а когато пресушим бутилката,
ще се сбогуваме завинаги.
