БЪЛГАРСКА СИМФОНИЯ

Александър Балтин

превод: Татяна Любенова

БЪЛГАРСКА СИМФОНИЯ

Чудесно вино, чудни рози:
български звучен колорит.
А Свободата на народа
дари му уникален бит.

На крепост Турция прилична,
под силен напор рухна от
гнева на хората обичащи
родината и своя род.

(Прилича малко храмът „Невски”,
но само малко - на джамия.)
Историята не е лесна,
но трябва да възпеем ние -

над историческите дни,
крилата силни на духа.
Поезия простря дъги -
в могила стихове не спят.

Героят Ботев в бой загина,
шедьоври шепичка оставил,
на Яворов стихът тъй силен
добрият гостенин заставя

да го усети… Сладкозвучно
български стихове звънят.
Пропадай ти тъма беззвучна,
от ад ще сътворим тук парк.

И Търново се червенее,
в старинни покриви застинало.
Възкликва гостът: мигар туй е
в едно и бъдеще, и минало!

Без граници. Морето диша,
кентаври някога летели
към него с радостна въздишка.
От мрак легенди просветлели.

В Несебър уличките дивни
са като малък лабиринт,
но леки са и перспективни:
за болката не трябва бинт.

В прозрачна синева играе
вълната, камък - в глъбина,
с прозрачността ни поразява
великолепната вода.

И мъдра София разтваря
недрата си: само ела.
Незнанието ни затваря,
познанието води в рай.

Покрива куполът патина -
обширен университет.
Невежеството в ъгъл тиква,
прогонва го с авторитет.

С история е пълен Пловдив
и толкоз е различна тя,
но пълнотата й днес прави
красив живота на града.

Да, нека е красив животът,
щом слънце, рози и вино
към бъдното с любов ни водят
и няма нищо по-добро.

——————————

***

Живели-били, водка пили,
а после в гроба ги покрили.
Нима били са вярно живи,
живели-били, водка пили…

——————————

***

От гроба си тръгват, говорят
толкоз глупости, че нелепо
изглежда погребалният обред,
разкъсал житейските връзки.

Или пък страха си крият?
Зад гърба им остават кръстове.
А учителят, приятелят, добрият,
както всички, не ще се върне.

Приглушено звучат гласовете,
зад оградата - машини прашни.
Страх съзнанието им тресе,
глъбините дълбоки са страшни.

Затова за семейства говорят,
и за работа, гъби, съседи.
Позволяват си да злословят,
да потъват в случайни беседи.

Тях ги мъчи сега равносметка -
ковчег тесен и черна яма.
И поляга листец есенен
върху стълбището на храма.

——————————

МОЛИТВА ЗА МАМА

За бедничката майка моя,
аз Теб, невидимият, моля.
Да поживее дълги дни
без неумолимите беди.
Да види внука как расте -
извор на чиста радост е.
Нека повярвам в Любовта,
чието мъдро тържество
аз търся толкова лета
върху страдалната земя…

——————————

***

Ех, да се върна в детската градина,
животът да започне отначало силен,
нелепиците да избегна, да не повтарям грешките.
Ах, есента, цигулките, насмешките,
безбройни есенни листа: и щастие да пиеш.

И ето с тате аз вървя във парка стар…
Но где е той? Години как го няма.
На спомените люшкащата пара
не ме притеглят в този златен свят.

Ето и мама…
Но я няма също мама.
От тази смърт съм смазан: и отново
като дете аз гледам светлината бяла,
без да разбирам даже полуслово.

Не, не се върнах - бедничкият - в детската градина,
останах си, уж преживял ги, възрастен.
Април е. И до есента, ще съм щастлив,
да доживея…
Усещането ми за смърт е остро
и с нож ума ми реже.
Защото няма връщане.


БОЛГАРСКАЯ СИМФОНИЯ

Вино чудесное, и розы:
Болгарский сочный колорит.
Освобождение народа
Даёт своеобычный быт.

Казалась Турция твердыней,
Однако, раскололась от
Напора суммы верных линий,
И стал свободно жить народ.

(Храм Невского похож немного -
Но лишь немного - на мечеть).
Истории сложна дорога,
Но части следует воспеть -

Те части, над какими духа
Мерцает помаванье крыл.
Поэзии слоятся дуги -
Стихи не ведают могил.

Героем Ботев погибает,
Шедевров оставляя горсть.
И Яворов стихи слагает
Так, что из лучших в мире гость -

Понятно станет… Сладкозвучно
Стихи болгарские звучат.
Так пропадай потьма паучья!
Ад стоит переделать в сад.

Велико Тырново рыжеет
Старинной суммой черепиц.
Гость восклицает: Неужели
Меж прошлым с будущим границ

Не существует? Дышит море,
Кентавры некогда к нему
Спускались, радуясь и споря.
О! сказки не уйдут во тьму.

Несебра переулки дивный
Вам представляют лабиринт,
Но лёгкий, ибо перспективный:
Боль не зачем мотать, как бинт.

Прозрачной синевой играет
Волна, и камни в глубине
Видны - прозрачность поражает -
Великолепная вполне.

София-мудрость щедро недра
Раскроет: только постигай.
Не-знание - есть род ущерба,
И только знанье вводит в рай.

Покрытый патиною купол -
Пространный университет.
Невежество в убогий угол
Загоним - вариантов нет.

Историей так плотно Пловдив
Наполнен… Разная она,
Но что наполнен ею плотно
Отлично - будет жизнь красна.

Да, будет жизнь красна: красива,
Раз солнце, розы и вино
Организуют перспективы,
И лучших в мире не дано.

——————————

***
Жили-были, водку пили,
Нас потом похоронили.
Неужели правда жили,
Жили-были, водку пили…

——————————

***

Расходясь с похорон, говорят
О таких пустяках, что нелепым
Предстаёт погребальный обряд,
Разорвавший житейские скрепы.

Или прячут тоску и испуг?
За спиною кресты остаются.
А учитель, товарищ и друг
Не вернётся, как все не вернутся.

Приглушённо звучат голоса,
За оградой мелькают машины.
А сознанье страшат небеса,
И пугают большие глубины.

Потому говорят о семье,
О делах, о грибах, о соседях.
Потому позволяют себе
Раствориться в случайной беседе.

Ибо мучает плотский итог -
Красный ящик и чёрная яма.
И ложится осенний листок
На ступеньку высокого храма.

——————————

МОЛИТВА ЗА МАМУ

За маму бедную мою
Тебя, невидимый, молю.
Пусть поживёт подольше без
Таких неумолимых бед.
Пусть видит, как растёт внучок -
Чистейший радости исток.
Услышь! Заставь поверить во
Любовь твою, чьё торжество
Тщусь я увидеть на земле
На протяженье многих лет…

——————————

***

Вернуться б в детский сад, сначала жизнь прожить,
Нелепиц избежать, повторов и ошибок.
Ах, осенью и скрипок, и улыбок
Листвы так много: счастье можно пить.

Вот с папою иду я в старый парк…
Но где же папа? Много лет как нету.
Воспоминаний зыбкий-зыбкий пар
Не приближает к золотому свету.

Вот с мамою…
Но мамы тоже нет,
И смертью этой я раздавлен: снова
Ребёнком я гляжу на белый свет,
Не понимая толком ни полслова.

Нет, не вернулся - бедный - в детский сад,
Остался якобы пожившим взрослым.
Апрель сейчас. До осени бы рад
Дожить я…
Ощущенье смерти острым
Ножом разрежет ум.
Нельзя назад.