ЗАЩИТЕНА ЗОНА
В памет на писателя-фантаст
Александър Карапанчев
Непознатият се появи преди слънцето да разсее сумрака. Забелязаха го косовете, които се разхождаха по пътеката. Докато се отдръпваха от пътя му, те видяха как той се спусна към реката. Крачеше уверено, като човек, който знае къде отива.
Преди да изчезне росата, сойките донесоха новината, че ранният турист намерил два капана близо до мястото за водопой. Той отнесъл страшните съоръжения при къщичката на горското стопанство и ги окачил на входа, в очакване собствениците им да си ги поискат.
Денят премина в любопитно суетене. Малки и големи птички долитаха над стрехата на дома, в който се бе настанил непознатия и разглеждаха ужасяващите железни челюсти.
Следващото утро нова вест обиколи гората. Тайнственият посетител бе отишъл към големия вир и изтеглил рибарска мрежа, пълна с мрени. Той освободил задъхващите се риби и ги пуснал обратно в реката. Мрежата висеше на дърво пред горското жилище и го обвиваше като гигантска паяжина. Птичките се втурнаха стремително натам, за да се уверят с очите си.
Странният съжител направи такова впечатление, че птиците, въпреки грижите си, го обсъждаха непрекъснато. Правеха догадки кой и какъв е, но не можеха да обяснят непонятните му постъпки.
Най-абсурдната новина долетя по пладне. Скорците твърдяха, че непознатия спрял между кленовете край една от поляните, протегнал ръце и неизвестно как обрасъл с клонки и листа. Превъплъщението изглеждаше толкова невероятно, че всички се обърнаха към кълвача, като специалист по дървообработването. Трудолюбивата птица не се поколеба да се заеме с разгадаването на непонятните събития. Горският майстор полетя смело, съпровождан от очевидците, въпреки тревожните знаци, които правеше съпругата му от хралупата им. Те стигнаха до мястото и кацнаха по клоните над поляната. Сред по-високите стволове стърчеше младо дърво, потънало в зеленина. Кълвачът го огледа с опитно око, събра кураж и кацна на една от вейките. Сърцето му биеше лудо, но въпреки опасенията, не се случи нищо. Той пое дъх и се огледа. Сетне пристъпи предпазливо между листата. Скорците не откъсваха поглед от него, готови всеки миг да го предупредят при опасност.
Кълвачът не се бави дълго. Трябваше му малко време, за да установи, че това не е дърво. Страшно заинтригувани, приятелите му не знаеха какво да кажат. Нищо чудно останалите птици да решат за тях, че са клъвнали омайно биле и мозъкът им се е размътил…
Точно тогава се случи нещо неочаквано. На алеята се появи каручка с двама мъже. Те спряха край един бук и се заоглеждаха. Когато решиха какво им е нужно, извадиха брадва и приближиха към не много дебело дърво. Единият от тях замахна и металното острие разтресе ствола. Той нанесе още два удара и наоколо се разхвърчаха тресчици.
Изведнъж над главите им се разнесе силен глас:
- Забранено е отсичането на здраво дърво! Вземете падналите клони на пътеката!
Мъжете застинаха стреснати. Гласът каза още нещо, но те не проумяха какво.
Миг по-късно дръвчето, проверявано от кълвача, се преобрази. Клоните и листата му изчезнаха и се появи непознатият от горското стопанство. Значката на охранител светеше върху униформата му. Дървосекачите не разбраха как се намериха в каручката и подгониха коня по-далеч от опасното място.
Изплашени, птичките бяха подскочили в по-горните клони. От там те видяха как непознатият приближи нараненото дърво, събра тресчиците и ги намаза с нещо. После внимателно ги подреди върху ствола така, сякаш не бе посичан.
Последната вест изпълни гората с надежди. Никой не допускаше, че някой може да попречи на бракониерите да ловят безнаказано животни и риба и да изсичат дърветата. Зайците разсъждаваха дали забраната се отнася за вълка и лисицата. Птиците и катериците вярваха, че може да се безпокоят по-малко за гнездата и хралупите си.
Увлечени в приказки, те не забелязаха кога долетя запъхтяно врабчето. Някогашният пощальон спря край беседката за интернет и съобщи още една поразителна новина:
- Разбрахте ли?! - изчурулика високо то. - Гората вече е защитена зона и не се позволява да се секат дърветата и да се преследват жителите й! Може да проверите в интернет!
Настъпи мълчание, подобно на това през най-тежките зимни студове.
- Изпратен е охранител, който ще спира нарушителите! Казват, че ще стои на стража денонощно, защото не е човек, а ин-…, ин-…, ин-те-ли-гент-на машина - спомни си най-после думичката врабчето.
Тишината стана още по-невъобразима. Едва ли някой можеше да съобрази нещо. Но преди птичките да се опомнят, дочуха кресливия глас на свраката.
- Видяхте ли?! - грачеше назидателно тя. - Потънали сме до гуша в грижи, да отгледаме пиленцата си, а по света стават събития, който засягат и нас! Уж имаме интернет, но всички се интересуват само от птичи концерти в далечни краища. А някой мисли ли какво се случва наоколо?!
Птиците мълчаха, виновно навели глави.
- Това не може да продължава! - настояваше свраката. - Трябва да изясним всичко!…
Тя огледа строго безмълвното множество, обърна се към съпруга си и като му разпореди да пази яйцата в гнездото литна припряно към града, за да научи още по-смайващи новини.
