УСЕЩАНЕ

Албена Фурнаджиева

Днес беше от онези дни, в които ти се иска да си невидим. Още от сутринта умората надделяваше, а мозъкът продължаваше да спи. С усилие се беше изхлузила от леглото и нямаше желание дори да си измие зъбите.

Всички сутрешни рутинни действия бяха извършени механично, в полусънно състояние. Беше започнала да се унася едва към пет часа сутринта. В седем алармата иззвъня. Два часа състояние, в което мозъкът рисуваше картини, в които се преплитаха събития, думи, спомени.

После се появиха призраците. Прозрачни. С цвят на дъгата от пламъка. Казваха й нещо без думи, а после мъждукаха навътре в мъглата. Тя ги разбираше. Общуваха безмълвно и си предаваха послания. После се смалиха…

Усещаше утрото особено тежко. Като след среща с някого, който ти е бил много близък. А после сте се разделили. Среща, която умишлено си отлагал. Даже си се надявал да не се състои.

Защото с времето дори спомените губят своята форма и се превърщат в безплътни петна. Сливащи се с други, по- ярки и нови.

По кожата й преминаха тръпки. Беше го видяла. Там в съня. Той беше. И гласът в главата й беше неговият. Променен, като космическо ехо, но все пак неговият. Опита се да си спомни гласа му, без космическото ехо.

- Цветът на косите ми е, като цвета на узрялото жито.

- И като слънцето - добави тя.

- Вземи този подарък за спомен - каза той.

- Запалка?

Всички спомени бяха материализирани в жълтата запалка, върху която беше изписано логото на неговата компания. Всичко се беше разпаднало след смъртта му, но запалката продължаваше да съществува.

Дори можеше да бъде напълнена отново и да пали. И да продължава да гори. Една запалка беше по-дълготрайна от всичко, заради което светът се въртеше.

- Всичко ще продължи и след нас - каза той.

- Страх ме е от анонимността на забравата - призна тя.

После пламъкът изгасна. Беше се уморила да стиска металните винтчета на запалката.

Пръстите й бяха загрубели и все по трудно успяваше да почувства материята при допир. Но по някаква закономерност, същото се случваше и с чувствителността й.