ДА НЯМАШ И ДА ИМАШ

Ивайло Диманов

ДА НЯМАШ И ДА ИМАШ

Имал ли си дни, в които си мечтаеш да те няма?
Имал ли си вечери, в които ти се иска да отплуваш
накъдето те отвее синеокият пройдоха вятърът.
Там, където някой ден отново можеш да се влюбиш.

Имал ли си дни, в които ти се иска да си птица,
да летиш над океани от омраза, суета и алчност…
Имал ли си нощ, в която стъпваш бос върху звездите?
Нощ, в която уж случайно срещаш Бог сред здрача.

Ако аз го срещна, ще го заговоря, ще налея вино.
Ще му подаря пиринчено звънче с позлата…
Тъй и тъй не ни е дадено на повечето да го видим,
барем да го чуваме, когато Господ ходи по земята.

Имал ли си вечери, в които самотата реже с ножче
къс по къс от твоята душа, достатъчно голяма,
за да понесе тъга и обич, болка и какво ли още…
Имал ли си дни, в които си мечтаеш да те няма?


АКО ОНКОЛОЗИТЕ
БЯХА ИМПРЕСИОНИСТИ

Злото е уличен помияр - не подбира
време и обстоятелства, точен адрес.
Тъкмо бялата лястовица закръжи над баира,
изведнъж те връхлита най-лошата вест.

Болницата напомня зловещ Освиенцим,
дебне страхът сред хроничния здрач.
Тук всеки копнеж и надежда са пациенти,
гайгер отмерва живота с импулсен брояч.

Ина мечтае да стане известен художник,
да рисува красиви пейзажи с бои…
Ала временно тук е един вид чертожник
и рисува с туш оперирани женски гърди.

Острият лъч на линейния ускорител
обявява дуел на коварния карцином.
Моля те, Ина, рисувай свойте картини!
Те ще върнат надеждата в нашия дом.

Болницата прилича на зъл Освиенцим.
Ръсят очите на Бог благодатен дъждец.
И един по един си отиват оттук пациентите
Ина рисува Джокондата с трънен венец.


БЪДНИ ВЕЧЕР

Джермане, джермане*, ела и в моята къща!
Стига си влизал там, дето от всичко си имат.
Или поне като ходиш, отбий се на връщане,
да си направим за спомен барем една снимка.
Джермане, джермане, всички врати съм отворил.
Вино и хляб съм оставил на кръглата маса.
Риза ти купих и чакам да слезеш от горе…
Виното взе да прокисва, а хлябът мухляса.
Казват - на много слепци си изплакнал очите.
Ялови булки със здрави деца си дарявал.
Аз не ти искам чак толкова, стари учителю.
Искам да знам, че те има, в доброто да вярвам.
Джермане, джермане, вънка започна да мръква.
В черен джендем дженабети рогати играят…
Тия, дето кракът им не е стъпвал във църква,
тук, на земята, за себе си смъкнаха рая.
—–
*Джерман - Бог (диал.)


БЛУДНИЯТ ДЕЛФИН

В такива дни морето ме побърква
и нечий глас навътре ме зове…
Аз влизам във водата като в църква
със камъка на свойте грехове.

И цялото море у мен се люшва,
потича виолетова кръвта…
В едно се смесват с гръм вода и суша,
а бурята трещи до сутринта.

Едва когато съмне и вълните
се дръпнат с уморена, топла плът,
по пясъка ще заблестят следите
на мойто връщане от дълъг път…

И само пощурелите делфини
ще ми помахат на изпроводяк.
Почакайте, дори след сто години,
при вас, приятели, ще дойда пак!

В такива дни морето ме побърква
и нечий глас навътре ме зове…
Аз влизам във водата като в църква
и там оставям свойте грехове.


НЕ СТРЕЛЯЙТЕ ПО ДУЛЦИНЕЯ!

Ще вляза като неканен конекрадец
в параклиса на твойте сбъднати надежди.
Макар че ти не вярваш във прераждането.
В какво ли всъщност вярваш, грешнице?

Уви, на чувствата си всички ний сме роби,
безропотно веригите железни тътрим.
И свободата си продаваме за капка обич,
наместо нафора в обезлюдена църква.

Ех, Свободата, Санчо! Нима си заслужава
заради нея да застрелям Дулцинея?
Голямата любов веднъж ни навестява,
ала си струва да я сънувам и копнея…

В нозете й ще падна, както я обичам.
Ще рухна - покосен във боя гладиатор…
Ако между Любов и Свобода избирам -
избирам си… любов към Свободата!


ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЦВЕТНИТЕ СЪНИЩА

Идва при мене навъсен министър
и казва: “От утре въвеждаме
пълна забрана на цветните сънища!
Но ние сме хуманисти и затова
разрешаваме да сънуваш в… черно и бяло.
Разбира се, с данък добавена стойност.”

Цветните сънища? Господи!
Моята детска илюзия.
Мойто последно убежище! Не…
Само цветните сънища не!
Давам ви всичко, което поискате.
Имам два декара бащини ниви,
стара кола, CD-ром и китара…
Вземете единия бъбрек,
даже цветния телевизор…
Само не цветните сънища!

Какво би бил животът без тях?
Без вечния чар на Милоска,
без Малволио, Синята птица, Даная?
Без цветния сън на Джон Ленън,
Булат, Бунюел и Буковски,
без прекрасния пролетен звън
на Вивалди и кондора на Гарфънкъл,
разперил свободно криле?
Без великата цветна магия да променяш света!
Да го правиш престъпно красив и добър!
Макар и само за няколко часа…

Ако някой ден оглупея чак толкова
и поема законите в тая държава,
най-напред ще напиша
Закон за защита на цветните сънища.
С една-единствена алинея:
Цветните сънища: неотменно право на всеки!
Чиновник и циганин, студенти, престъпници,
дори политиците - всички ще бъдат с еднакви права.

Чак тогава и аз ще запея щастлив:
“Спете спокойно, деца!”


ЕЛЕГИЯ

Зима е. Гарвани грачат грозно, зловещо.
Вятърът хапе като въртоглаво куче.
Вън февруари запали ледени свещи…
Пасторал за изискана екзекуция.

Дядо Коледа тук не дарява, а взема.
Идеалът е: чалга, пърцуца и лоени пости!
Грабят народа чужди и наши изедници.
Всичко обраха! Даже мощите на Апостола.

Дано Господ провиди греха и лъжите им,
кой ли съм аз, че да съдя и да прощавам?
Ако Ботев и Левски днес бяха живи,
надали някои политици щяха да са…

Гарвани грачат грозно, сякаш на мърша.
Вият от студ и несрета кварталните кучета.
Дяконът крачи край Парламента намръщен.
Може би утре нещо странно тук ще се случи.


ГОБЛЕН

Самотата идва най-често по празник.
Сипва си каничка тъмен мавруд…
И без дори да ми каже “Наздраве!”
порка сама като габровски темерут.

Никога няма да се науча да пия
сам, сякаш съм болен от чума моряк.
Ако трябва огледало ще туря, да има
някой, който жули с мен евтин коняк.

Самотата идва в неделя по икиндия.
Сяда в най-тъмния ъгъл на мойта тъга.
И мълчи като мюезин по Великден.
Цяла вечер шие жакардов гоблен на ръка…

Някой ще каже: как така шие сред мрака?
Самотата е сова, привикнала с тъмнина.
Както слепецът дупчи с бастун тротоара,
тъй тя бродира с губерка моята клета душа.

Самотата си тръгва внезапно, по никое време
и е толкова пусто и празно в мрачната нощ.
Ще поискам убежище в някое стихотворение,
там, в гоблена от думи, светът е по-малко лош.


ХВЪРЧИЛО

антиконституционно стихотворение

Нощта разкопчава най-горното копче на блузата.
След миг ще изскочи горяща от страст месечина.
Животът е килър на нашите детски илюзии.
Не му позволявай да скъса връвта на хвърчилото.

Ще духне южнякът, проклетия даскал по музика.
Щурец ще засвири на своята стара валдхорна.
Животът е шоу, животът е приказен мюзикъл.
Не му позволявай да спира. Маестро, анкора!

Нощта разкопчава душата си с прелестна похот.
На другия край на планетата пускат хвърчило…
Животът е пълен абсурд, карцином на епохата.
Не му позволявай да стегне в примка връвчицата.

Мечтахме, танцувахме… Ей, тия, трите нeща
и нощта се стопява във чашата с гръцка мастика.
Повярвай ми, всеки човек има право на щастие.
Не им позволявай да вземат усмивката ти!


КАМИКАДЗЕ

Любовта е кристален сервиз върху писта за боулинг.
Любовта е изящна рисунка на морския бряг.
Тази страшна магия, уважаема мис Роулинг,
би взривила централния лондонски парк.

Аз съм влюбен, въоръжен и много опасен!
Камикадзе, готов още днес да умре.
Любовта - медальон от тротил, е опасала
мойте мисли, глава, рамене и сърце…

Треперете цивилни лакеи, достойни за “Гинес”.
Треперете и вий, феберета от всички страни!
Аз съм влюбен в една простосмъртна богиня
и това е достатъчен повод да бъда щастлив…

Любовта е ескиз от Гутузо на морския пясък.
Аз съм влюбен и толкова много богат.
И макар мимолетно и само за няколко часа,
аз търкалям на боулинг целия свят!