Диана Николчева

Оттатък Дунава,
оттатък думите,
оттатък писъка
на куршумите,

оттатък речите,
че липсват мощите,
настане вечер,
а още нощ е…

Не съмва още
в душата Ботева…
Живеем постно,
живеем скотски,

живеем
генномодифицирано
и в топли соби
ни се умира.

Не пеем. Пием
първосигнално.
Кръвта проливаме
виртуално,

а вкъщи гости сме -
с души залостени…
Не търсим костите,
не сме на моста,

не сме докръстени
да местим граници,
с момински пръсти сме -
не шием пряпорци…

Без нас, момчета,
отмина четата,
векът е в друго
хилядолетие,

върхът е в друго
хилядолетие -
Голгота чака
само поетите…

Две нощи смесихме,
и пак е вечер.
Да метнем агнета
недопечени.

Оброк са нашите
глави наплашени,
там, за върлините.
Пътят ни страшен е…

Лъжевитиите
им се наслушахме…
Нека убиват ни
на Филип Тотя ботушите!

Да стигнем четата!
Щом стигнем четата -
свинец
и трънен венец,
момчета…