ЗАЩО?
Човечеството е изгубило ориентир и се лута между живота и смъртта. Вероятно причините са безброй и едва ли някой би систематизирал главните и не толкова важните. Бих цитирал мисълта на М. Горки „Човек звучи гордо”. Но днес мнозина от нас се съмняват в здравия разум, ако не на над осемте милиарда жители на планетата, поне на тези, които ръководят народите. Техните действия предизвикват аномалиите в съвременния свят, превръщат го в ужасно място за живот, при това живот без бъдеще, потопен в акваторията на икономическите и политическите противоборства, непрекъснатите заплахи и перманентните огнища на злодеяния и смърт. Очевидно е, че човекът днес не се гордее със себе си. Той се ненавижда и в тази ненавист прозират идеите на тези, които, със своите действия, управляват не само развитието на човечеството, но и призрака на неговия край. Смъртта за тях не представлява заплаха. Животът - ценност. Личната власт и богатство са техният кумир. Възниква единственият въпрос - защо?
Робството има безброй превъплъщения. Богатите страни експлоатират бедните. Най-жестоко е икономическото робство. Най-безотговорно - политическото. Между тях симбиозата е съвършена. Доброто и злото са със знак равенство. Съвременният свят се руши, създаването на нов е забулено в хаоса от неосъществими интереси, в ефира звучат неизчислими пленителни идеи и не по-малко злостни, разяждащи разума предпочитания за надмощие, величие, алчност, отвъд които картонения свят вече е пламнал и пожарът изглежда неугасим. Защо?
Страните-колоси организират битка по между си с всички средства. Великите държави се превърнаха в кърлежи, които изпиват кръвта на малките, по-слабите, по-малобройните по население и ресурси. Съвременните „титани” всъщност са силни само защото малките държави и народи продължават да вярват, че силата на силните е божествена. Сплотеността между тях е недопустима. Битката продължава от римляните до днес. „Разделяй и владей!” - лозунгът на силните и съдбата на слабите. Малките държави и народи са жертвите, големите - носещи изтребление и смърт. Защо?
Съединените американски щати са тарторът в съвременния ад. Ако някой им се противопостави, той е врагът без значение на местоположение и историческа обусловеност. Но тази държава е и вирусът на страха, насилието, обезличаването и практически изчезването на цели етноси и държави. А е страна, създадена от европейци. Нейните действия не подлежат на обсъждане. Ние ги приемаме еднозначно. Защо?
Ще се извиня предварително за следващите ми думи, но поне на мен ми се струва, че ръководството на Европейския съюз действа по примера на комунистическия интернационал. Създаден от самостоятелни държави със свои характерни особености, в последните години той се изявява авторитарно, нарушавайки собствените си принципи, унижавайки не само отделните държави-членки, но и отделния европеец с решения, които не могат да бъдат оправдани никога и с нищо. Позовавайки се на изкривени представи за държавни отношения, обикновеният европеец трябва да се примири и приеме своята съдба, лишавайки се от топлина през зимата, питейна и вода за битови услуги, намален доход срещу положен труд - и всичко това, заради имагинерни политически и икономически цели. Тъжно е, когато се използват думи със значение, което е лишено от смисъл. Убеждаването, че трябва да сме независими, е оксиморон (пример: дървено желязо), нещо, което не съществува. Човекът е зависим от безброй фактори. Държавите - от също безброй външни и вътрешни процеси, явления, материални, идеологически и религиозни вярвания. Земята е нашия дом независимо от границите и материалните преимущества на едни и липсата им в други държави. Свързаността между хората е обусловена от природата - една природа, един въздух, една вода, един и същи подход на природата към нас и един и същ подход на човека към природата. Кой и къде вижда друга форма на независимост? И, моля, защо?
България днес е разкъсана от противоречия, които нямат обяснения освен нашата родна, балканска реторика и присадена от вън мнителност. Въпросът не е дали има или няма демокрация, въпросът е дали някой от тези, които непрекъснато се блъскат по площадите, в телевизионните студия, в парламента и в партиите, има представа за какво става на въпрос? Природното право на човек е да се роди, да живее и да умре. Общественото му задължение е да не бъде враг никому, а още повече на себе си. Какво се случва у нас? Политиканството се е превърнало в занаят. Или е получило правото да се извиси над съдържанието на думата „ЖИВОТ”. Но тази дума не е плакат, не е част от реклама. Тя е съдържание, съответстващо на божествената заповед: „ЖИВЕЙ!”, сиреч, извършвай всички онези дейности, които осмислят факта, че си роден и ти осигуряват съчувствие в деня на смъртта ти. Няма необходимост от безкрайни спорове от профани, учили-недоучили, хора без опит, самовлюбени индивиди, за които властта е вход към блаженството на богатството, а избирателите са стъпала, които трябва да се преодолеят, за да постигнат собствените си, унижаващи другите цели. Както няма нужда да се спори по проблемите, свързани с първата необходимост - чист въздух, вода, приходи, право на достъп до здравеопазване, образование, спорт, култура, отдих. Правото да бъдеш избран е задължение, което осигурява действия, насочени към по-добър живот на тези, които са те избрали. Нима наличието на десетина партии с по стотина-двеста членове е основата на едно общество?! Подминавам естеството на техните членове, грандоманщината на лидерите, тяхното лично пристрастие, подчинено на правото да властват и да печелят от тази своя власт. И въпросът ми е логичен - ЗАЩО?
Дъщеря ми Ванча, светла й памет, която се засели в едно малко селце, Бургаско, отдели за обществена дейност не повече от две години. Толкова й отреди Господ. Тя съсредоточи вниманието си тогава върху обикновените, човешките проблеми на една община и едно малко село. Интересуваха я корупцията в общината, изгубената връзка с нейните обикновени жители, липсата на питейна вода в селото, болките на самотните възрастни мъже и жени, които не можеха да отидат до извора, за да си осигурят питейна вода, дърва и въглища за зимата, нарушената връзка със специалистите от здравеопазването, дори липсата на параклис за тези, които изповядваха християнската религия. Тя се интересуваше от народните ритуали, от необходимостта децата да има къде да играят, рисуват, пеят, четат и пишат по време на ваканциите. Туризмът, една от възможностите за привличане на капитали, също беше на вниманието й. Затова съселяните й нарекоха на нейно име туристическа пътека. Може би е могла да направи много повече? Но едно е сигурно, че не се е интересувала от властта и богатството! Нейните съселяни могат да си зададат простия въпрос: защо?
Колко пъти в живота си човек може да зададе този въпрос? Може би хиляди или само веднъж?! Колко пъти политиците и държавниците си го задават и търсят отговора му?! Техните упреци към нас, гласоподавателите, са цинични. Кой би задавал въпроса на крокодил, захапал крака му? Кой би приел вината на неголяма група политици върху собствената си съвест?! Днес човекът е принуден да обижда себе си чрез неадекватната политика и безумните решения на политиците. Този човек, който се отъждествява с мен, с тебе, с вас, с всички, които знаят, че има природна смърт и насилствена смърт!
И въпросът отново възниква - ЗАЩО?!
