ЗАЩО СИ ТЪЖНА – ПИТА ДЕТЕТО…

Ева Гочева

***

защо си тъжна - пита детето
такива въпроси не се задават на непознати -
казва майката
взима торбите и си тръгват
жената зад касата си мисли:
защо съм тъжна
защо съм тъжна
после си спомня че такива въпроси
не се задават на непознати


***

седя в едно кафене в царската градина
и мисля за теб, любима моя
всъщност аз постоянно мисля за теб
откакто те родих изминаха две години
сега лалетата до мен лъщят
като куполите на Невски
на съседната маса пет възрастни жени
се вълнуват че ще ходят на море
живеем за морето казва едната
важното е да го доживеем отвръща другата
и петте започват да се смеят
сякаш старостта е забавна
обсъждат дали да пътуват
с автобус или с влак
жената с оранжевата коса
носи тежки сребърни гривни
подрънкват когато ръкомаха оживено
така звъни очакването, любима моя
тези жени до една с цветни дрехи и коси
откъде извира ентусиазмът
в застоялите им тела
не ги ли е грижа че кожата на шията увисва
кожата на коленете
лактите и така нататък също
и това свлачище постоянно ги дърпа
надолу към земята
може би знаят че в един недалечен ден
ще се събудят
ще тръгнат към кухнята за чаша вода
по пътя ще се препънат в кожите си
ще паднат на пода
увити в гънки
бръчки
белези от детството и младостта
в която са родили дъщери и синове
може би чакат с нетърпение това падане
това завръщане на пеперудата в пашкула
но преди това морето
то е най-голямото събитие
сигурно са чели Фотев
сигурно са чели всякакви поети
защо пиша всичко това, любима моя
надявам се да ти разказвам със години


***

43 дни откакто смени ключалката
очите са препинателните знаци на тялото й
когато съвсем не е в настроение
мие чинии посред нощ
за да слуша течащата вода в тишината
ако започне да почиства
косъм по косъм четката си за коса
значи има спешна нужда от близост
след работа обикаля магазините
играе шах в нета и рисува комикси
но нито едно от тези неща
не я поглъща така както миенето на зъби
към полунощ сяда на тоалетната чиния
търка напред - назад
като че ли отваря и затваря врата
по брадичката се стича розова пяна
става все по-розова и по-розова
докато се опитва да разбере
дали кръвта нарочно капе от там
откъдето минаваха думите й към него


***
доказано е
че ароматът на окосено е викът
с който тревата предупреждава
другите треви
насекомите
охлювите
таралежите
да се спасяват

паниката и болката
могат да ухаят прекрасно

през лятото градът е с улици
от миниатюрни отрязани крайници
птиците пеят повече
защото има повече лесна храна
парковете са минни полета
и въпреки всичко това
ще излезеш за да вдишаш този опиум
от който ти се струва че животът е хубав
после ще се прибереш по-спокоен
ще прочетеш това стихотворение
и ще трябва да решиш
дали да затвориш прозореца