СЛУЧКАТА
Включи по навик телевизора, но като го обля от екрана помията на едно от просташките шоута на НОВА телевизия, с досада го изключи и пусна радио ,,Христо Ботев”, което изпълни хола с нежна класическа музика.
Отпусна умореното си тяло на дивана и с облекчение пое дълбоко въздух. В мислите му още кръжеше като оса оная случка по време на обедната почивка и бодеше съзнанието.
До службата му има една пицария, където хапваше нещо за обяд. Денят беше доста хладен в късната вече есен, но малките масички отвън пред заведението още обслужваха клиентите.
Купи си топла пица със сирене и едно голямо кафе в порцеланова чаша. Зае място на една празна масичка. По принцип свободни места винаги имаше, понеже повечето от клиентите след покупката продължаваха пътя си.
Отпи от горещото кафе и погледът му разсеяно мярна оня клошар, който постоянно се скиташе из района да вади от боклукчийските кофи какво ли не.
Влачеше постоянно със себе си една изпожулена количка, някога бебешка, в която трупаше най-често изхвърлени кашони, които предаваше на ,,Вторични суровини” за по някой лев.
С него винаги вървеше едно куче от порода уличен помияр, вероятно единственият му приятел. Широка асфалтова пътека отделя пицарията от съседната й градинка.
Клошарят седеше на постлан върху тревата сгънат кашон от тия, с които беше натрупал вехтото си возило. Кучето, легнало до него по корем, улавяше с острото си обоняние приятния аромат от заведението.
До двамата окаяни улични приятели, едно на около седем-осем години момченце ги гледаше с безгрижен любопитен поглед и дъвчеше с лениво самодоволство голяма пица с шунка. Четириногата животинка не сваляше поглед от него и с надежда за някой подхвърлен залък въртеше опашка.
Детето просто изчакваше майка си, която се беше заплеснала в дълъг разговор пред пицарията с друга жена. Беше облечено с топли скъпи дрехи, представящи добро социално положение, каквото излъчваше и наконтената му майка. Когато върна вниманието си към детето, дамата го подкани да вървят.
То с охота откликна, но заяви, че се е нахранило и не иска повече едва до половина изядената пица. ,,Хвърли я в кошчето” - небрежно отвърна майка му. Пред погледа й клошарят и животинката бяха празно пространство.
Момченцето протегна ръка към близкото кошче и пусна пицата в него. Кучето рязко стана и бързо се насочи към изхвърлената храна.
Изправи се на задните си крака пред кошчето и подпря предните върху него. Муцуната му хлътна вътре и извади остатъка от пицата.
Майката и детето се бяха отдалечили вече. Наоколо преминаваха хора, погълнати в грижите си. В пицарията се отбиваха по някои клиенти. Гълъби се разхождаха спокойно покрай преминаващите.
Кучето се върна при клошаря и пусна в ръцете му недоядената пица. Той я разкъса на две. Подаде едната половина на верния си приятел и на едри хапки изяде набързо своята част.
В хола навлизаше бавно свечеряването отвън. Инженер Добрев въздъхна тежко.
Обхвана с длани бузите си и привеждайки се леко напред подпря лакти на коленете. Не само изумителната случка по време на обедната почивка беше обсебила мисълта му.
Мизерията, до която властниците докараха хората, беше навсякъде. Та нали и собственият му син, заедно със снахата и внука, бяха заминали да търсят оцеляване в чужбина, заради тукашната безработица.
Прошарените коси на Добрев подсказваха наближаващо пенсиониране. Неговият живот вече изтичаше. И то в самота. Съпругата му беше починала преди няколко години. Сега в празния панелен апартамент компания му правеха само спомените.
