Стефан Страшимиров

След тежката зима, която бе сковала тези земи от месеци, чаканата пролет се бавеше. Царят отдавна вече не напускаше покоите си, сломен от коварна болест. Никой не бе в състояние да му помогне - нито местните знахари, нито чуждоземни лечители.

И когато той предусети близкия край, заповяда синът му Ирник да го посети. Наследника, както беше обичайно, откриха със закъснение в някаква страноприемница, сред тайфа приятели - синове на велможи.

Красивият младеж, облечен в златотъкана туника, съответстваща на сана му, целуна бащината десница и на колене изчака да разбере защо бяха прекъснали приятните му занимания.

Настана дълга пауза. Царят сякаш търсеше най-подходящите думи, които трябваше да бъдат завет към онзи, който щеше да наследи неговия трон.

- Синко, - глухо и с тъжен поглед се обърна той към единствената си любима рожба -признавам, бих бил щастлив, ако беше по-подготвен за отговорностите, които те очакват. Майка ти ни напусна рано. Израсна сред дойки и гувернатки. Изпълнявайки всяка твоя прищявка, те превърнаха в едно капризно и лекомислено момче. После дойде празноглавото ти обкръжение от приятели, които мислят само за забавления и земни удовоствия. Това те отклони от правия път. Но аз вярвам, че си наследил достойството на благородните ти деди и то ще ти подскаже как да останеш верен на делото им.

Старецът изохка, събра сетни сили и продължи:

- Духът ми е още силен, но тялото ме предаде. Аз си отивъм, сине. За съжаление, на крехките си плещи ти трябва да поемеш бремето, което досега съм носил. Дългото боледуване ме откъсна от трона и се боя, че не мога да ти препоръчам на кого от велможите можеш да разчиташ. Очаквайки моята кончина, виждайки лекомисления ти нрав, те се настървиха за власт, с надежда да се докопат до короната. Ще бъдеш сам, но под закрилата на Божията промисъл и този пръстен, с който векове наред твоите деди и аз самият, сме узаконявали най-важните едикти на царството.

Тук отиващият си цар предаде на Ирник масивното бижу с огромен гравиран със стари руни рубин, от малката масичка до главата му, където бяха пръснати шишенца с разни отвари.

- Последната ми заръка ще ти се стори странна. Знаеш, че най-близкият ми приятел беше звездоброецът, който и тежки за царството дни стоеше отдясно на трона. Жена му също стана жертва на холерата, която ни отне и майка ти. Алсинор, дъщеря им, с която израснахте заедно, остана също сама. Не бил казал, че се нуждае от покровител или помощ, защото е издънка на благословена фамилия, от която са излизали произлизали гадатели, вещери и знахари. Звездоброецът, чиято загадъчна смърт при един лов на глигани още ми навява странни подозрения, нямаше син, така че тя остава единственият носител на свещеното огънче, от което, наред с религията, царството винаги е имало нужда. Искам да ми обещаеш тук, пред смъртния одър, че ще имаш грижата това момиче да разкрие напълно божествената си дарба в угода на царството.

- Татко, ще имам грижата, бъди спокоен! - развълнувано му отвърна Ирник. Откакто се замоми, тази чаровна русокоса красавица, по която въздишаха всички младежи, често навестяваше и неговите сънища, въпреки че доскоро я чувстваше като своя сестра.

Същата вечер душата на царя се пресели в одвъдното. Изпратиха го до последното му жилище тълпи от хора, които преживе се бяха прекланяли пред достойния покровител, направил толкова много за добруването им.

След погребалния обряд, приятелите на наследника на престола, още по-усърдни в ласкателствата си с надежда, че ще се намерят за тях сладки служби в царската администрация, почти насила го завлякоха да разтуши скръбта си по най-сигурния начин - вино, оловина, развлечения.

С размътена от преживяното и питиетата глава, почувствал се сам и безпомощен пред очакващите го важни за царството задължения, принцът, в един момент, избухна в неудържим плач и започна безпричинно да чупи глинените съдове около него.

В този момент се появи, незнайно откъде, понеже нямаше обичай да посещава подобни места, Алсинор. Изгледа го с укор и съжаление и само промълви:

- Опомни се, не срами баща си. Хората очакват от тебе велики дела, а не женски истерии.

Престолонаследникът се стъписа, а свитата му започна да негодува, че едно обикновено момиче, в което не тече синя кръв, си позволява да се държи назидателно с бъдещия цар. Насърчаваха го да я накаже строго за дързостта.

Прозрял същината на отправения му упрек, подпийналият принц предпочете да се поддаде на натиска на обкръжението си, на накърненото си чувство за всемогъщество.

Скочи нервно от масата и насочвайки се към изхода, нареди на охраната да отведе в покоите му непокорната девойка. Раздиран от противоречиви мисли, Ирник не пожела да го съпровождат и се оттегли сам в двореца.

Не можеше да си намери място. Не осъзнаваше обидата, която беше нанесъл на Алсинор, но инстинтивно усещаше, че нещо не е наред. Непрекъснато ругаеше, че войните, които трябваше да доведат приятелката му от детските години, закъсняват.

Охраната пристигна с голямо закъснение, без Алсинор. Бойците се хвърлиха в краката на своя повелител и объркано завикаха:

- Милост, милост, господарю!

- Какво става тук! Защо не се изпълняват заповедите ми? - тропна ядно с крак престонаследникът.

- Господарю, някаква магия стана - заобяснява водачът им. - Момичето помоли да се отбие до гроба на баща си, до скалата, от която преживе обичаше да прави своите гадания по небесните светила. Говори се, че и тя владее магии, но не мога да обясня какво всъщност се случи. Някак странно ни загледа и изведнъж изчезна. Стопи се във въздуха! Чудо! Мярна се някаква бяля птица - тя ли беше, случайно ли мина… Но под скалите тяло не намерихме.

- Стража! - извика младият владетел. - Арестувайте ги! Утре ще ги съдя за държавна измяна - изрева той и се прибра в покоите си, заповядвайки никой да не го безпокои.

Сънят бягаше от очите му, въпреки че се чувстваше безкрайно уморен. В някакъв кратък миг задряма и в съня го споходи баща му.

- Клетнико, какво стори? Защо не изпълни бащината заръка? Нима трябва да те прокълна!

Синът понечи да се оправдае, но видението се стопи така, както се беше появило.
Принцът се почувства безкрайно отчаян. Беше изтрезнял напълно и сълзи беззвучно се стичаха по бузите му.

Заповяда на стражите да оседлаят любимия му жребец и въпреки че се смрачаваше, пое с него без посока, забивайки шпори в тялото му. Искаше му се да е умрял.

Не забеляза как е навлязъл дълбоко в сумрачната гора. Клоните го шибаха по лицето и го нараняваха, някъде бе отлетял самуреният му калпак. По едно време конят заби копита в земята.

Просеката бе препречена от косматото, остро мирищещо тяло на огромен мечок. Преданото расово животно до такава степен бе ужасено от появилия се звяр, че изцвили, хвърли ездача на земята и изчезна в полумрака.

Ирник нямаше време дори да се изплаши. Едва изправил се на крака, мечокът с един удар на лапата си го отхвърли в близкия храсталак.

Момъкът напипа до себе си някакъв голям камък, с адски рев го издигна над главата си и се затича срещу хищника. Той се стъписа за миг и камъкът го улучи в отворената паст.

Чу се хрущене на кости и зъби и кански рев на разярения звяр. Принцът извади кинжала си и нападна косматото тяло, нанасяйки удар след удар. Но в един момент се усети в смъртоностната прегрътка на мечока и загуби съзнание…

Когато дойде на себе си, учудено констатира, че се намира в някакво малко параклисче, върху дъсчен одър, застлан със скромна черга. До него беше просната огромна космата кожа, от която се носеше дразнещ дъх.

Някой се беше погрижил за раните по тялото му - бяха намазани с някаква мас и превързани.

До одъра имаше кратунка с отвара и пчелна пита. Той жадно засмука сладкото й лепливо съдържание, усщайки остра болка при най-малкото движение. Отпи и от отварата и отново се унесе.

Когато след време се свести отново, разбра, че някой пак се е погрижил за нараненото му тяло и храна.

И в следващите часове принцът с почуда констатира, че не е в състояние да съзре своя спасител. Ясно му беше, че е успял да се справи с могъщия звяр, но несъмнено загубата на кръв и нощния хлад са щели да го убият.

Някой се бе погрижил да го пренесе на сигурно място и е взел навременни мерки да се възвърне живота в него. А че спасителят му си оставаше анонимен, той го приписа на отварата.

В нея явно имаше омайни треви, които претъпяваха болката и даваха възможност на умореното и наранено тяло да поукрепне чрез дълбок сън. Само веднъж мярна някакъв силует и кой знае защо, неволно извика: „Алсинор!”

Минаха дни, младият благородник се съвзе, започна да излиза в гората, да поставя примки, да събира гъби, както го бяха учили неговите възпитатели - изобщо за първи път се грижеше сам за оцеляването си.

И странно - това му доставяше удовоствие, изостряше сетивата му, засилваше желанието да живее.

Не му се връщаше в палата, а и не знаеше пътя до там. Голяма утеха за наранената му душа бяха молитвите пред малкия иконостас в параклиса.

Той още не знаеше, че това бе най-святото място за рода на звездоброеца, където и неговите деди са пречиствали душата си от мътилката на времето и преживени страдания, раздели и неправди.

Алсинор по някакъв начин, достъпен само за човек с вещерски умения, бе разбрала, че животът на приятеля й от детинството е застрашен и се бе втурнала да го спасява. Преди това бе омаяла стражата и се бе измъкнала.

Със сълзите си бе чистила кръвта по тялото на принца, с мас от животното, което бе одрала със завидно умение и отвара от диви билки го бе събудила отново към живот.

Не искаше да бъде видяна, защото смяташе, че по този начин ще уязви нараненото достойство на принца, ще намали сладкото му усещане, че може да се държи като истински мъж и боец, да уцелява след тежки изпитания. А щом е в състояние да прави това, значи заслужава да води и своите поданици.

През това време в царството беше настанало объркване и смут. То беше загубило своя стар владетел, а наследникът на трона загадъчно изчезна. Конят му, наранен, куцукащ, се беше завърнал в конюшнята.

Съгледвачи по-късно откриха калпака на принца, кървави петна, руно от мечка, но не и доказателства, че той е жив.

Първият министър схвана, че сега е моментът да изпълни лелеяната мечта и присвои царската корона. Съветът на велможите реши да се изпратят глашатаи, които да оведомят старейшините, че след седмица се свиква Върховния съвет, който ще вземе важни решения за бъдещето на царството.

В уречения ден огромната дворцова зала бе изпълнена с народ. Първият министър разясни на събралите се, че поради стеклите се печални събития цари безвластие. Враговете на север искат да се възползват от това и събират на границата свои войски.

Увеличили са се разбойническите нападения, от които страдат обикновените хора. А младият престонаследник вероятно е убит от горски звяр. Съгласно законите, при подобна ситуация именно той е единственото лице, което може да оглави държавната власт.

- Ако някой знае основателна причина, която може да осуети този законодателен акт - да я заяви сега, пред всички или да замълчи завинаги - завърши речта си първият министър. Останалите велможи единодушно го подкрепиха. Много от тях се бяха възползвали от времето, когато царят лежеше тежко болен, да се пооблажат и сега се молеха синът да не се появи повече.

Но един белобрад свещеник излезе пред насъбралите се и припомни:

- Съгласно традициите, докато не бъде намерен принцът, жив или мъртъв, той си остава законен наследник на престола.

Хората от дворцовия съвет обаче започнаха да се надвикват с обяснения, че има достатъчно доказателства за трагичната му кончина, а обстоятелствата изискват властта да заработи пълноценно.

Но когато ковчежникът бе изпратен да донесе от съкровищницата короната и скиптъра - символи на царската власт, за да бъде коронясан първият министър, царските двери се разтвориха и множеството направи път на странна двойка - златокоса хубавица водеше за ръка някакъв брадясал, як момък, наметнат с меча кожа.

- Ето го вашия владетел - обърна се Алсинор към множеството.

- Дори това да е принцът, по всичко личи, че момчето нещо не е наред, щом се явява пред нас в такъв вид - скочи министърът.

Но „дивакът” с рязък жест прекъсна избухналия в залата шум, показвайки пръстена, наследен от баща му.

- Познавате този символ и знаете, че той е най важния изразител на царската власт.

С внушаваща респект осанка, Ирник продължи:

- Мои предани поданици! Съдбата ми изпрати изпитания, през които трябваше да мина, за да осъзная огромната отговорност, която имам пред бъднините на всеки един от вас. Вярвайте ми, няма го вече лекомисления младеж, когото някои от вас познаваха доскоро. - Тук той хвърли мечата кожа и голото му до препаската тяло се наби в очите на всички с белезите, които лапите на мечока бяха оставили по него. - Щом успях да се преборя с такъв звяр, не мисля че някой тук би се осмелил да попречи на Божията промисъл да заема полагащия ми се по закон и по разум бащин трон.

След тези слова той огледа със смразяващ поглед дворцовата клика. Никой не посмя да му противоречи. Жезълът и короната вече бяха подготвени за ритуала, но Ирник реши преди това да благодари на човека, комуто дължеше живота си.

- Без Алсинор, без нейните знахарски умения, може би нямаше да оцелея.

Пренебрегвайки дворцовия етикет, аз искам да падна на колене пред това прекрасно създание и да попитам: „Ще споделиш ли с мен радости и мъки, като царица на моя прекрасен народ, докато смъртта ни раздели?”

- За мен това ще бъде върховна чест, мой владетелю - поклони се с почтителност девойката, коленичила пред някогашния си другар от детските игри.

Множеството завика ободрително:

- Здраве, дълголетие и щасттие за младия цар и неговата избраница!

Ирник седна на трона, където тържествено бе коронясан, за радост на всички.

В царството бяха обявени тридневни тържества за сметка на хазната. По мегданите се раздаваха храна и напитки, народът танцуваше благославяйки новия цар.

И аз бях там, но не можех на воля да се напия, защото друга беше моята задача - да запазя тази история за бъдещето - историята за силата на любовта.