ДВЕТЕ СТРАНИ НА ЖИВОТА

Светлана Тушева

- Докладвай!

- Ще е наш след по малко от година. Днес се погрижих да подредя деня му. Направих го свидетел на някои случки, които скоро ще го накарат да се замисли върху приоритетите си и ще го наведат на мисълта за невъзможност на мечтата му и неизбежността на всичко останало.

- Добре, ами жената от миналата седмица?

- Остава малко, докато достигне лимита си на търпимост. Ще се предаде.

- Тя те затрудни.

- Заради обичта й. Хранеше ума й с повече Надежда и Устрем, отколкото очаквах. Скоро ще види Реалността такава, каквато е.

- Трябва да си по-внимателен, не можем да си позволим някои от приятелите на Другата страна на Живота да се бъркат в работата ни, твърде опасно е.

- Разбира се. Не се тревожи, знаеш, че нашата половина винаги печели - намигна небрежно Едната страна на Живота  към разпитващата го Реалност.

- Почти винаги - студено отвърна Реалността, без да помръдне и мускул.

Едната страна на Живота тръгна подсвирквайки си по дълъг коридор, който криволичеше около дебели колони, заобикаляше стъклени стаи, в който разни усещания изпитваха своите неща и продължи стремглаво надолу към Миналото - най-лесният и бърз начин да достигнеш до проблемите на Настоящето - работното място на Едната страна от Живота.

Докато бързаше, иззад един ъгъл неочаквано изскочи Другата страна на Живота и се заби в него толкова силно, че го върна няколко крачки назад.

- Внимавай, Живот! За малко да ме преобърнеш!

- Извинявай, братко, не те очаквах.

- Разбира се -  разсмя се Едната страна на Живота - та нали това ми е работата, да се появя, когато никой не ме очаква и да покажа в Реалността колко по-силен съм от теб.

- Реалността не я интересува кой е по-силен.

- О, напротив, Реалността винаги е подкрепяла мен - всеки път, когато някой от твоите пориви  се настани с човешкия ум, Реалността и аз я смачкваме за  нула време.

Другата страна на Живота понечи да отговори, но Едната страна на Живота го спря.

- Има ли значение - захили се Едната страна на Живота - на къде си тръгнал, че бързаш толкова?

- Трябва да докладвам.

- Пред Реалност? - Едната страна на Живота така бе разтеглил устните си в усмивка, че жълтеникавите му зъби превзеха цялото му лице и се превърнаха в определящи за цялостното впечатление.

- Първо пред Възможност, после пред Реалност.

Едната страна на Живота не можа да се сдържи и избухна в смях.

- Че има ли какво да докладваш пред Възможност, ако не си минал първо през Реалност? Всяка Възможност е неосъществима без Реалност.

Другата страна на Живота се усмихна.

- Няма да се научиш - продължи Едната страна - но това е по-добре за мен. Така ми е още по-лесно да те побеждавам. Знаеш ли, имаше време, в което те биваше. Дори може да се каже, че бяхме на равно в успехите си в Реалността. Какво стана?

Едната страна не изчака Другата да отговори. Той подмина брат си и забърза напред по пътя си към Настоящето. Не, че имаше значение. Думите на Другата страна отдавна бяха загубили силата си. Мощта, която притежаваха, бавно и някак неусетно се беше разтворила във Времето. Изчаквайки реда си, Другата страна постепенно беше останала последна в редицата на Значимото. Единствената причина все още, а се отчиташе пред Реалност, беше съвкупност от пропуските на Едната страна и малко намеса от страна на Късмет - припрян и непостоянен член на Реалността.

Другата страна на Живота се понесе с плавни крачки към кабинета на Възможност, който беше сгушен между два тесни коридора. Както винаги, вратата на Възможност беше широко отворена. Когато Другата страна на Живота влезе, Възможност го забеляза веднага, макар да беше с гръб.

- Живот, здравей - поздрави Възможност, завъртайки се на безшумните си обувки.

- Аз съм само Другата страна на Живота - поправи я той.

- Е, единствената страна, която докладва на мен, така че за мен си просто Живот.

Възможност продължи.

- Е, какво ново? Някакви новини от Реалност? До къде сме?

- Този път първо дойдох при теб. Искаше ми се да обсъдим нещо.

- Първо при мен ли? Но без оторизация от Реалност, какво имаме да обсъдим?

- Наскоро разговарях с Идея, тя ме наведе на една мисъл, която исках да ти споделя.

- Добре, слушам те.

- Зная, че напоследък Едната страна на Живота доминира долу, в Настоящето, а с Реалност работят заедно по много проекти.

Възможност поклати глава в знак на съгласие.

- Това което обсъждахме с Идея обаче, може да доведе до промяна - такава промяна, която да обхване цялото Настояще, дори да повлияе на Бъдеще.

- Интересно… слушам те.

Разговорът продължи дълго. Когато Другата страна на Живота най-сетне излезе от кабинета, чувстваше силата, която му даваше всяка среща с Възможност. Вместо обаче да се насочи към просторния кабинет на Реалност, където го очакваха, Другата страна на Живота забърза към подземните етажи - там се намираха неговите съставни части, неговите неразделни приятели, тези които изграждаха самия него. За броени минути Другата страна на Живота събра всички свои компоненти и се насочиха към Настоящето. Възможност беше с тях.

Първа от всички тръгна Идея. Тя се настани тихичко в съзнанието на всеки човек и даде началото. Появи се Копнежа - нейната първа рожба. До него с тежка стъпка застана Устрем - той беше най-силният приятел на Другата страна на Живота и този, който дава тласък на Идея, и сили на Копнежа, за да продължи напред. Другата страна на Живота беше преизпълнен с Щастие, което подскачаше като щастливо кутре по всичките му съставни елементи. И точно тогава се появи Реалността. Беше разбрала какво става вътре в нея и идваше да го спре. Идея, Копнеж и Устрем се удариха в стените на Реалност и не можеха да продължат. Другата страна на Живота им се притече на помощ, изпращайки нежната Подкрепа, която щеше да се погрижи за раните на Устрем и да даде себе си на Идея.

Всичко това беше чудесно, но недостатъчно. Реалността все още стоеше пред тях като каменна стена, непреходна и непреодолима, а Едната страна на живота се заливаше от смях на опита на брат си за преврат над Реалността.

В този момент се появи Упоритостта. Тя беше забравен от всички компонент. Преди време, Упоритостта беше част от Живота, негова повелителка, движещата му сила. Но откакто Реалност бе поела контрола над Настоящето, Упоритостта постепенно бе изместена от двамата най-верни помощници на Реалност - Достъпно и Лесно. Тогава тя загуби позициите си, но не и същността си.

И така пред Реалността застанаха Другата страна на Живота, рамо до рамо с Идея, Копнеж, Устрем, Подкрепа и Упоритост.

Едната страна на Живота не се изплаши, защото беше свикнал да вижда жалките опити на Другата страна на Живота за промяна на Реалността, макар и да бяха все в различен състав.

- Защо го правиш, Живот? Защо не се примириш, че това е…как да го кажа - Реалността, в която живееш -  хилеше се Едната страна на Живота пред опонентите си.

- Защото, братко, аз съм Другата страна на Живота. Вярно, не съм като теб - рязък, дързък и грандиозен. Не преминавам през Реалност като буря, помитайки всички ценни компоненти на Живота в опита си да задоволя прищевките й. Аз не съм този, които пълни джобовете си със Злоба и раздава подострено Отчаяние на всеки, който се изпречи на пътя ми.

Едната страна на Живота не беше свикнал да го обиждат и усети надигащ се Гняв.

- Искаш или не, аз съм по-голям от теб, по-значим от теб, по-предпочитан, по-удобен и по-желан!

- Но не си единствен - прекъсна го с усмивка Другата страна на Живота

Едната страна на Живота побесня.

- Ти нямаш значение за Настоящето, Реалността ще те смачка като червей, ти си нищо в сравнение с нея, а аз съм навсякъде. Рано или късно Тя се среща с всички и у всеки оставя част от себе си. Реалността е неизбежна, а това което й предава плътност съм аз!

Едната страна на Живота пламтеше.

- Да, Реалност оставя отровата си във всеки човек от твърде дълго време насам. И за всеки я приготвя по различен начин, за да е възможно най-смъртоносна. Но пропускаш нещо, братко.

- Идея, малко Устрем и Упоритост не са достатъчно за да променят Реалността.

- Не, но с една Възможност и малко Подкрепа, получаваш всички необходими компоненти за изграждането на една нова Реалност.

Едната страна на Живота мълчеше.

- За всяка отрова има противоотрова.

До този момент никой не беше забелязал новопристигналия герой на сцената на Настоящето. Когато Реалност най-накрая се обърна, чу зад гърба си непознат глас.

- Здравейте, аз съм Новата Реалност. Добре дошли във Възможното Настояще.