ВНИКВАНЕ В ЕЖЕДНЕВИЕТО

Денис Нуф

Из „Разсейване от нищото” (2022)

ВНИКВАНЕ В ЕЖЕДНЕВИЕТО

морето със солени пръсти разбърква дъха ми
люлее лодката във мокрия си скут
погледът пустее по синия хоризонт
а мисълта - това разгонено куче - първа избяга
не е виждала такава развълнувана пустош.

остава ми само това -
да чакам да изгрее слънцето
за да отхапя от плода на деня
съвсем малката хапка на бита си

тогава
поне смехът ще е сит.


ЛЕТНИТЕ ПОДБУДИ НА САМОТАТА

накланят се над пътя
столетните къщи
подпрени на капчуците
скърцат с тухлени кости.

куче лае керемидите
а под стряхата влюбените
се крият от лятната жега.

понякога и дъх на мравка
е достатъчен
за да срути улицата
но не помръдват и
паяжините дори.


РАЗПОЗНАВАНЕ НА КРАЯ

небето изговаря жегата
дословно буква по буква
слънцето срича себе си
през шарените клони
но не успява да мине
под сянката на клена

моите догонващи стъпки
гърмяха в ухото на гората
но само кълвачи и червеи
кимаха за поздрав.


ТИ НЕ СЕ ВЪРНА

в кухнята на съседите -
мъжът готви жената пуши
не се виждат зад
запотените прозорци.

аз сляпо тръскам над празната
чиния и обсъждам светлината
с нощните пеперуди.

когато е вече тъмно отново
мачкам фасове в пепелника
убивам последната пеперуда
и без да светвам
намирам леглото ни.