БЛУС

Светлин Иванов

Из „Кутия за блус” (2021)

БЛУС

Когато всичко е напряко,
когато нищо не върви.
Когато в кошничка пробита
неделна нежност не стои.

Когато хора си отиват,
когато дъното е в прах.
Когато клоуни осмиват
пиеси, писани за тях.

Когато сам оставаш тихо -
галера след последен курс
и тъмна е без теб водата.
Това със сигурност е блус.


ЧОВЕК БЕЗ ПАМЕТ

На шарена пътека със мъгла покрита,
стоя и се въртя във всякакви посоки.
Засаждам си цветя, а после ги разпитвам
какво да посадя на паметта си
в дупките дълбоки.

Дали да наредя отново старите истории
с принцеси, идеали, празнични завеси.
Спомени за битки с океани меланхолия
и да извикам силно -
О, злини, къде сте…

Или да си призная смело във очите,
че съм забравил всички вдъхновения.
Че си играх с понятия във дни честити.
С любов без вкус и
чужди сладки мнения.

И тъй стоя на своята пътека
и се въртя във всичките посоки.
Коя да избера - със спомените леки.
Или с мечти, достатъчно
за край високи.


МЕРНИК

хиляди
пъти сбогом
и нито един
остани
а животът ми
ледена лодка
недостигнала
топли води

а животът ми
яростен сблъсък
безпланетни
космични тела
и във него с
чудовищен спусък
се усмихва зад
кръст любовта


ПРЕЛЮБОВ

Във неотменно
жълти часове
или във утрини
недосетливи.
Във обедни
далечни градове,
или зад хълмове,
докрай красиви.

Във тесни сламени,
сами легла,
или в кревати
несподеляни,
или край
златно-сини езера,
пътища без смисъл,
но намерени.

Навсякъде си
влизал във жени,
и търсил любовта,
до огън близка.
И после си се
връщал към дома,
за да я занесеш,
където липсва.


НЕСРИЧКОРЕД

Далеч от скърцащите мълнии,
една жена разпитва със тъга
за слънцето наблизо отлетяло.

И преспи невидени - от листа,
сами се вдигат над главите,
след любовта зад длани избуяла.

А тя докрай без нас неосъзнала,
в спомена оставаме неразделими
аз - винаги възпламенено Ти.


ЦВЕТНА СТАЯ

Затвори очи и ще си спомниш,
стая със стени от хиляди цветя.
Стая във която
да разтвориш,
себе си на дъжд,
дъга и езера.
Стаята на
детските любови,
след които тичахме
без смешен страх.
Счупихме ключалката отдавна.
И сме буря от ненужен цветен прах.


ТАНГО

Така и
не отидохме
до Аржентина.
Така и
не разбрахме
този
танц.

А той е
социален
танц,
любима.
Прочетох
нещичко
за него
днес.

Там кавалерът
отговаря
за посоката,
превежда
двойката
в претъпкания
дансинг.

А при жената е различно.
Тя трябва
да се довери
и трябва
да му даде пространство,
за да може
и той да затанцува
елегантно.

И стана
ясно даже
и за мен,
че с тебе
сме танцували
различни
танци.

Аз винаги
съм пробвал
стъпки от
танго.
Подскачала
си ти във
безразмерно
пого.

Сега стоя
до шибания
дансинг
и гледам
как се
упражняват
всички луди.

На стъпките,
които с тебе
не успяхме
да наредим.
Но има
страшно
много
други.

——————————

ДРУГИ СТИХОТВОРЕНИЯ

——————————

ВСИЧКИ

надявам се знаем
че кристалите са течни
просто
на тази планета
им е твърде студено
и е нужно
доста въображение
за да видим
какви са всъщност

топли
нежни
прекрасно
променливи

така е
и с хората

твърде студено
им е
понякога


ЮНСКА УТРИН

вятърът с момичешки коси играе
хвърля прах в затворени очи
и теории заплетени не знае
тича
сам
разплита
нелъжи

слушам в
равната поема на мотора
недосвирен реквиема на света
правя белези по липсващи пътеки
смея се
мълча
невидимо
кървя

юнски ден
и времето ни тихичко изтича
като секунди от часовник стар
като поточе към река ленива
или като
любовна
песен

на глухар


СЛЕДСЪННО

синьото
небе
ме мами
да опитам
от дъжда
леещите се
поля
ми казват
скитнико
ела

бягам от съня
заблуден
бавно и поне
твоите коси
да галех
мракът щеше
да ме
понесе