КРЪГОВРАТ
Из „Лирични мигове” (2020)
КРЪГОВРАТ
Отприщените светлини от чувства
душата ми заливат щедро пак
и блясъкът на утрото разлиства
в усмивка нежна като еделвайс.
Родил се е отново ясен ден
и слънцето по своя вечен път
уверено върви, върви, върви…,
като че ли забравило, че ще залезе!
ПРЕРАЖДАНЕ
Студен, бездушен камък
е поставен на статива.
Пред него скулпторът с длетото
душата си на камъка отдава.
И виждаш как
плътта бездушна оживява,
как светъл дух
превръща се във плът,
с която скулпторът
дори след земния си път
на тоя свят остава.
СТРЕМЕЖ
Неизбежна същност на живота -
бавно ден след ден си отминава.
Понякога от него пепелта
на илюзиите ни остава.
Но пак в стремежа си се бориме
и негасима жаждата гори -
мечтаното си да постигаме,
с цената на страдания дори.
ОТЧАЯНИЕ
Горчива като вкиснало се вино,
философията вечна ми тежи,
че изкуството било призвано
живота покрай нас да отрази.
А край нас корупция и бедност,
просяци на всеки ъгъл из града,
с парите придобити от престъпност
мутрите купуват свойта свобода!
И в задуха от социална смрад,
душата ми до болка свита,
в примката затягаща на този ад,
до кога ще издържи, се пита?!
2012
ПОМЕН
На талантливите -
напуснали вече този свят
Защо ли палиме му свещи
и приноси изнасяме на гроба.
Свещи палят се на мъртви,
а той е жив с божествената дарба.
Орисан бе така от Бога -
с дух творчески неукротим.
На гроба му смълчан сега,
цветя достатъчно е да положим.
