КНИГА С МЪДРИ ПРОЗРЕНИЯ

Георги Стойков

Приятно е, когато от джунглата, в която е потънала съвременната българска поезия, се окажеш на зелена злачна поляна. Сякаш нагазваш с боси нозе в росна трева.

Не само сърцето зачестява ударите. В устата напира песен, в тялото - сила. Помисляш - не всичко е безнадеждно в този наш измъчен и объркан ден.

Зрелостта, мъдростта някъде блещукат. И нищо не може да угаси тези искрици на всеотдайност и обреченост пред майка България и пред древния ни народ.

Такива чувства ме облъхнаха, след като се докоснах до ръкописа “Междуселски пътища” на Стойка Теодосиева.

Всичко стана случайно. Името на тази авторка не бях срещал. Приятел от далечните млади години в армията ми изпрати първата й стихосбирка “Пясъчно въже”.

Стиховете ми направиха силно впечатление. Боже, къде се е крила досега тази жена! И защо ред не бях срещал по вестници и списания от нея? (Поне в тези вестници и списания, които имам възможност да следя).

Е, обяснение имам, но е жалко, че такива стихове липсват в изданията, а ни заливат с претенциозни плетеници. Но да оставим вайканията. Едва ли с вайкане ще оправим нещата.

Пред мен е ръкописът на новата стихосбирка на Стойка Теодосиева. Какво ме впечатлява в тези стихове?

На първо място усетът ми, че се срещам с човек с изграден, твърд характер. Качества, без които не може да се прави творчество.

С авторка, която съзнателно освобождава стиха от маниерни метафори и ефектни стилови игри. Обратно, нейна крайна цел са моралните проблеми на темата и образите.

Тя умее да опредметява мисълта, пише естествено и леко и затова стиховете й се четат без да се насилва ума. Не витае из космоса, не се рови в суетни женски прищевки.

Стигнала е живата реалност на времето. Стихът е съдържателен и ясен, думите са точни и на място употребени.

Нейната категоричност в мисленето и нюансираното богатство на преживяванията е плод вероятно на житейска опитност, която на места е прераснала в мъдри прозрения.

Стихотворенията завладяват и ни карат да вярваме на авторката, да тъгуваме с нея, да настръхваме срещу несправедливостите на времето, но и да се зареждаме с оптимизъм, дори когато той ни изглежда недостижим.

Светът глобален и така модерен -
за тях разтваря своите врати.
Във долари и евро е измерен
потенциалът им, мерак фалшив.
Не виждам смисъл във такъв живот.
Аз предпочитам своята природа -
приятели да имам и любов!

“Междуселски пътища” е книга, която хваща за глътката. Тя озарява мислите, засилва надеждата. Ще се обнови, ще се обнови светът!

Човекът и човечеството заслужават по-слънчеви дни. Мястото на истинските поети в тази битка е на духовната барикада. Сред тях аз виждам и Стойка Теодосиева.

——————————

в-к “Знаме”, гр. Търговище, 9. VІІ. 2010 г.