Викас Пракаш Джоши

превод: Цветелина Александрова

- Миличък, отиваме в Колката. Побързай! - мама се усмихна весело на Рошан.

Рошан много се зарадва на думите на мама на вечеря. Той винаги чакаше с нетърпение пътуванията до Колката. Всяка година през ноември през зимните ваканции семейството на Парандзапе пътуваше затам от техния дом в Пуне.

Рошан Парандзапе се радваше много на тези пътувания, в които гостуваха на родителите на мама, той ядеше вкусна бенгалска храна и се гмурваше в шумния градски живот на Колката.

Следващите няколко дни преминаха като вихър с вълненията на изпитите в края на срока и приготовленията за път вечер. Цялата къща бе изчистена и подредена. Една приятна вечер те се отправиха към Колката с влака от гара Пуне.

Пристигнаха на гара Хаура и оттам до дома на баба и дядо до езерото Дакурия. Рошан много се зарадва, че братовчедите му Шаурадип и Судакшина също са там.

На сутринта той завари в кухнята домашната помощница, леля Ниланджана и баба да се трудят припряно в кухнята. Те издигаха цели сладки планини от разгули, шондеши, чом-чоми и ланчи. Устата на Рошан се напълни със слюнка.

Сиропираните разгули, които се топяха в устата, гладките като коприна шондеши, златистокафявите чом-чоми и мишти дои можеха да нахранят цяло семейство гладни слонове.

Налагаше се Рошан бързо да измисли план. Трябваше да действа преди Шаурадип и Судакшина да излапат всичко.

Същия ден те направиха страхотна разходка в Колката с татко, братовчедите, чичо и леля Ниланджана. Обиколиха „Града на науката”, Дакшинешуор, Кали Бари, Мемориала на победата, зоологическата градина и парка. Върнаха се късно вечерта. Рошан се изкъпа и си почина малко. Знаеше, че трябва да хапне много малко на вечеря, макар и да имаше доста храна на масата.

На вечеря той задейства своя план. Обяви, че няма да яде много. Възрастните доста се притесниха, на което той всъщност се и надяваше.
- Горкото ми момче, след цял ден на силното слънце! - съжали го леля. - Вземи един парацетамол.
Рошан кимна. Надяваше се, че наистина е убедителен.
- Главата ли те боли, миличък?
- Не, не ме боли. Еее, ами, май ме понаболява. Добре де, ще хапна малко - обеща той. Все пак, ако хапнеше, нямаше да предизвика подозрение.

Всички се разтревожиха. Единствено татко вдигна вежди.
- Беше си съвсем добре следобеда, когато нагъваше муглайска парата и пилешки хапки с такъв апетит, все едно в Пуне сме те държали на хляб и вода - отбеляза той.

Рошан трябваше да хапне малко, просто за да увери мама и татко, че няма причина да се тревожат.

Той сдъвка малко ориз и гугни и се покатери на двуетажното легло. Прегърна любимата си продълговата възглавница и се излегна. Изключително важно бе да остане буден, той се втренчи в тавана. Устата му се пълнеше със слюнка при мисълта за изкушенията в кутиите за сладкиши в кухнята.

Звуците в къщата постепенно намаляваха. Всички се готвеха да си лягат.

Рошан лежеше в леглото, втренчен в тавана и отчаяно се молеше да остане буден.

Изведнъж той наостри уши.

Вече бе късна нощ, не се чуваше нито звук от бенгалски сериали и политически дискусии.

Моментът бе настъпил!

Докато събираше сили, той си спомни, че металната кути за сладкиши е в хладилника. Картината на разгулите в главата му бе прекалено изкусителна, за да продължава да лежи в леглото. Като се държеше здраво за рамката, момчето се заспуска предпазливо надолу. Отначало нищо не се виждаше.

За негова изненада очите му не успяваха да свикнат с тъмнината. Въобразяваше ли си, или тъмнината бе по-гъста от обикновено? Той почака малко, но реши, че все пак трябва да се придвижи напред.

Рошан разтърка очи. За момент той се поколеба дали да не изчака още малко. Но като чу похъркването на Шаурадип, реши, че трябва да действа сега или никога.

Стори му се, че мина цяла вечност преди най-накрая да започне да различава силуети до такава степен, че да разбира какво вижда.

Знаеше добре как от своята стая да се добере до кухнята. Инч след инч Рошан се придвижи от вратата на стаята до кухнята и най-накрая до хладилника.

Той отвори различните кутии и се нахвърли на сладкишите, особено на разгулите и шондешите. Не броеше колко яде, но яде докато усети, че стомахът му е напът да се взриви.

Сега Рошан трябваше да се върне обратно. Все така нищо не се виждаше. Тъмнината не бе чак толкова плътна, но въпреки това постоянна. Той реши да се придвижва на четири крака.

Пълзейки така, Рошан удари главата си във вратата на спалнята. Забиваше зъби в устните си, за да не заплаче от болка. Много бавно и трудно се покатери обратно на двуетажното легло.

На сутринта се събуди от силните викове: „Ама какво е това?”, които идваха откъм кухнята. Като вървеше на пръсти до вратата на спалнята, той подаде глава, за да надзърне към кухнята. Така или иначе, когато мама и леля говореха, нямаше нужда да напряга уши.

- Колко много разгули са изядени! Господи, боже мой! - викаше мама.

Леля държеше кутията и зяпаше в нея толкова упорито, като че беше сигурна, че крадецът се крие на дъното. Баба отваряше една по една и другите кутии.

- Даже шондешите и чом-чомите! - викаше високо баба. - Кой изяде толкова много, питам?!

- Трябва да е Шуро. Такъв лакомник ни е той - засмя се мама.

Леля Ниланджана вдигна вежди, но не отговори.

- Но аз спях - настоя Шурадип.

Рошан въздъхна с облекчение, излезе и тръгна към банята да си измие зъбите.

Изведнъж мама се разкикоти високо.

- Хей, Рошан, я ела насам - извика тя.

Той тръгна неохотно към нея.

- Ниланджана, сестричке, виж нашия Рошан.

Всички го зяпнаха и като по сигнал гръмко се закикотиха. Рошан се зачуди какво толкова зяпат.

- Миличък, чудя се колко разгули и шондеши успя да изядеш снощи?

Мама го попита засмяна, устните й се закръгляха приятно при всеки следващ звук.

- Не съм ял изобщо. Шурадип ги изяде!

В отговор последва взрив от смях.

- И аз не съм яла, струва ми се - изхили се баба.

Мама го хвана за рамото и го придърпа към банята сред нестихващата вълна от смях.

- Погледни се в огледалото, миличък.

Ако можеше, Рошан би потънал в земята от срам.

Цялата му риза бе покрита с парченца от разгули, с петна от захарен сироп, шондеши и чом-чоми, а устата му беше лепкава и мазна. В бързината да се върне в леглото бе забравил напълно да измие поне устата и ръцете си.

„Изглеждам като глупава маймуна с всички тези сладки неща, размазани по цялото ми лице.” - натъжи се Рошан.

Малко след закуска стомахът на Рошан реши, че трябва да му отмъсти за цялата нощна лакомия, посветена на поставянето на рекорд колко много бенгалски сладкиши може да изяде. Той се втурна презглава в банята и остана там доста дълго време.

„Да - мислеше си Рошан, докато излизаше от банята - Много сладкиши също може да се окаже нещо лошо. Разгулите обаче бяха толкова вкусни вчера.” Той не съжаляваше за нищо.

Да яде сладкиши бе негов дълг като индийско дете и вярваше, че всяко индийско дете трябва да изпълнява този дълг.

- Но всичко това има и своята хубава страна - отбеляза татко, когато разбра за инцидента.

Той потупа Рошан по рамото, с което го засрами още повече.

- Погледни от хубавата страна, синко! Сега поне знаеш много добре как изглежда и как се чувства един преял слон!

—————-

Кратък речник на преводача:

Разгула - Сиропиран десерт, популярен в индийския субконтинент

Шондеш - Десерт, произлизащ от бенгалския регион в източната чaст на индийския субконтинент, направен от мляко и захар

Чом-чом - Бенгалски сладкиш, приготвен от извара

Ланча - Индийски сиропиран сладкиш, популярен в Западен Бенгал

Мишти-дои - Подсладено кисело мляко, традиционен индийски сладкиш

Кol baalish - продълговата цилиндрична възглавница, традиционна за Бенгал, наричана още „възглавница за прегръщане”

Муглайска парата - Популярна бенгалска улична храна, вид палачинка, пълнена с кайма и зеленчуци

Гугни - Популярна улична храна в Колката - къри, приготвено от грах или нахут.