МОНОЛОГ НА ЕДНА „ПОЕТЕСА”

Георги Ангелов

Ще ви кажа какво сте - отрепки комунистически,
змии, слепци и… каквото се сетите там.
Едва ви търпя, едва ви издържам стоически,
във вашия смешен,
измислен
и тягостен храм.

Но вие не сте благодарни, задето красиво
на вас, архаичните мутри, ви правя пиар.
Какво сте без мен - ретроградни човечета сиви,
нахални селяци,
нехвърлили
верния зар…

Но този зар значи, - чуйте, доносници клети,
космополитен, общочовешки простор.
Сиреч такава вселена, в която поетът
може да бъде
световен
само в Ню Йорк.

И инак говори, и иначе крачи - свободно,
и може с възторг да цитира дори Атали.
А вие сте само нагледната робска природа
на трите синджира,
които
не са и били…