Ото Рене Кастийо

превод: Никола Инджов

Ти не знаеш,
моя нежна балерино,
горчивия вкус на горестта,
където моето сърце дими.
Ако някой почука на вратата -
не можеш да предположиш
живот ли иде или смърт.
Ако излезеш на улицата -
може би никога вече
твоите стъпки няма обратно
да прекосят сянката
на къщата, в която живееш.
Ако напишеш стихотворение -
възможно е то още утре
да ти послужи за надгробен надпис.
Ако денят е хубав
и ти се усмихваш -
възможно е още през нощта
да се окажеш в някоя килия.
Ако целуваш луната,
която милва твоето рамо -
възможно е солено острие
да се роди в зениците
още призори.
Горчив кус на горест
съдържа земята, където живея,
малка моя балерино.
Знаеш, вярвам,
че се завърнах в моята страна
само за да умра.
И наистина,
все още не разбирам това.