ЗАВРЪЩАНЕ У ДОМА
превод: Татяна Любенова
ЗАВРЪЩАНЕ У ДОМА
Посегнах с ръка
Портата да отворя
Но порта нямаше
Посегнах с ръка
За комат хлебец
Кучето да нахраня
Но кучето го нямаше
Посегнах с ръка
Към вратата на къщата
Но къща нямаше
Посегнах с ръка
Да стисна сърцето си
Да удуша тъгата му
Но сърце нямаше
Посегнах с ръка
Да закрия очите си
От празнотата да ги спася
Но ръка нямаше
ЧИСТИ СЛЕДИ
Момчето и аз
седнахме край пътя
коленете ни натежали да отпочинат
от бремето на празните думи
на тези които срещнахме
Напразно търсене
не останаха читави светове
Ноевият ковчег
водните кончета
кариатидите
по пътя към тях
изгубих себе си
момчето и аз изкачихме стената
каменния зид на Йерихон
вече се показваха първи звезди
там в далечината
дим небето покри
превръщащи се на Херувими
стиховете бяха игриви
нямаше кръв
по дланите
и по ходилата
и какво
да направя с любовта
може да се
превърне в цвете
може
своя нежен всемир
в твоя простор
да вмести
може ако иска
времето да изтрие
времето на твоето раждане
времето на моето раждане
само не го правете
самотата на вечерта
оставете
край масата
мирисът й
да изпълни цялата нощ
ще открадна мечтите ти
каквито и да са
ако се превърна в змия
но не знам какво ще направиш
нито пък знам
какво ще направят
с онемелия вълк
вслушай се в полета на пъдпъдъците
когато вечерта ги пръсне
вслушай се в това ято
колко сърца бият
като във всяка
от тези птици
вслушай се в шепота
на немилосърдната вечер
докато попаднеш в плен
вслушай се в своите стъпки
докато се прокрадваш
в тъмната бездна
на своята
необратимост
вслушай се в плача
на този който се ражда
ПРИТЧИ
дума по дума
по пътя към вечността
гарванът и аз
стигнахме до По
написал любовно писмо в акростих
мъчеше се да прочете по смръщеното чело
но убягваха кирилските слова от окото му
като по заешка кожа
а беше студено за пътуване
декември бе стегнал та камък се пукаше
замръзваше в якето с бяла качулка
понякога над веригите плачеше
и говореше с глас изнемогнал
че му е жал за робите и за книгите
че се бои от кръста огнен
че някак трябва да издържи до пролет
сред разрушените домове за да иде
прошка да потърси и писмото си
което от висините ангелски черен ангел
от самолет над един малък народ е хвърлил
да е правдата на По
крещяхме аз и гарванът
да е правдата божия или някаква друга
малка правдица на бога мравешки
било би драги мои
дума по дума
КАПАН
Забравил съм името си
умрях в жълтата къща
докато лежах на металната маса
от изхвърлената ми военна риза
чух звъненето на телефона
не отговорих на обаждането
сега живея във Флорида
в гърдите на момичето
което празнува два рождени дни
насън говори на сръбски
родителите й се тревожат
и понякога се чудят, защото
когато се смеем твърде силно
две сенки трептят на слънцето
забравил съм името си
изобщо не съжалявам
жал ми е само за майка ми
която и днес набира същия номер
защото не знае, че съм крилат
завърнал се от ангелската война
че ще се оженя щастливо
и ще се народят деца
че едно от тях като порасне
ще пилотира бомбардировач
някъде над Сърбия
