Горан Ранчич е роден на 10 април 1960 г. в Бабушница, Сърбия. В литературни периодични издания и сборници публикува: поезия, танка (японска форма на поезия от 7 в.), хайку и хайбун (разновидност на хайку), кратки притчи и разкази на лужницкия диалект. Превежда и издава на български, полски, чешки и френски език. Публикувано от Горан Ранчич: Поезия: „Златният ключ към ненужните думи”, Малък Немо, Панчево, 2004 г.; „Лов на славей, по-стар от песен”, Свен, Ниш, 2013 г.; „Стрелба” (поема), Пешич и синове, Белград, 2021 г.; „Капан за ангели и мравки” (под печат). Проза: „Сенки”, сборник с разкази (на лужницки диалект), Сенки, Свен, Ниш, 2012 г.; „Съпруг”, роман (на лужницки диалект), Пешич и синове, Белград, 2016 г.; „На калцерелски макадам или Храни куче да те лае”, сборник с разкази (на лужницки диалект), под печат.

Публикации:

Поезия:

ЗАВРЪЩАНЕ У ДОМА/ превод: Татяна Любенова/ брой 149 юни 2022

Проза:

КАЛАЙДИСАНО СЛЪНЦЕ/ превод: Татяна Любенова/ брой 172 ноември 2024