СУНГАРИЙСКИТЕ БЛАТА
превод: Красимир Георгиев
СУНГАРИЙСКИТЕ БЛАТА
Ти гледаш невярващо от самолета -
не виждаш под теб обичайни земи:
мочурища глухи редят се проклето,
лежат езера в далнината сами.
Тревите треперещи шепнат и вяхнат,
а чибис оплаква съдба и тъжи,
досущ йероглиф е там сивата чапла,
замръзнало в човката жаба държи.
Зелени и жълти, и рижи лекета -
все тез пълноводия, храсти, блата.
Навярно и Бог не желае да гледа
от синята вис към недраги места.
Бездънни тресавища. Разлив. Потиска
зелена и жълта, и рижа мъгла.
Дори да лети горе никой не иска.
Пехота да мине тук как е могла?
1945 г.
——————
* Чибис - блатна птица, калугерица.
——————————
СУНГАРИЙСКИЕ БОЛОТА
Ты вниз поглядел из окна самолёта, -
И ты не увидел привычной земли:
Глухие разводья, протоки, болота,
Озёра и топи лежали вдали.
Там чахлые травы шептались и дрогли
И плакали чибисы, злясь на судьбу,
И серая цапля, как иероглиф,
Стояла - должно быть, с лягушкой в зобу.
Зелёные, жёлтые, рыжие пятна -
Всё те же разводья, болота, кусты.
Наверно, и Богу глядеть неприятно
На эти места с голубой высоты.
Бездонные топи. Озёра. Болота.
Зелёная, жёлтая, рыжая мгла.
Здесь даже лететь никому неохота.
А как же пехота всё это прошла?
1945 г.