СУНГАРИЙСКИТЕ БЛАТА

Пьотр Комаров

превод: Красимир Георгиев

СУНГАРИЙСКИТЕ БЛАТА

Ти гледаш невярващо от самолета -
не виждаш под теб обичайни земи:
мочурища глухи редят се проклето,
лежат езера в далнината сами.

Тревите треперещи шепнат и вяхнат,
а чибис оплаква съдба и тъжи,
досущ йероглиф е там сивата чапла,
замръзнало в човката жаба държи.

Зелени и жълти, и рижи лекета -
все тез пълноводия, храсти, блата.
Навярно и Бог не желае да гледа
от синята вис към недраги места.

Бездънни тресавища. Разлив. Потиска
зелена и жълта, и рижа мъгла.
Дори да лети горе никой не иска.
Пехота да мине тук как е могла?

1945 г.

——————

* Чибис - блатна птица, калугерица.

——————————

СУНГАРИЙСКИЕ БОЛОТА

Ты вниз поглядел из окна самолёта, -
И ты не увидел привычной земли:
Глухие разводья, протоки, болота,
Озёра и топи лежали вдали.

Там чахлые травы шептались и дрогли
И плакали чибисы, злясь на судьбу,
И серая цапля, как иероглиф,
Стояла - должно быть, с лягушкой в зобу.

Зелёные, жёлтые, рыжие пятна -
Всё те же разводья, болота, кусты.
Наверно, и Богу глядеть неприятно
На эти места с голубой высоты.

Бездонные топи. Озёра. Болота.
Зелёная, жёлтая, рыжая мгла.
Здесь даже лететь никому неохота.
А как же пехота всё это прошла?

1945 г.