Методи Джонев

***

За буквите - какво за буквите,
за думите - какво за тях -
за дълго ги оставяме да полудуват,
за дълго ги оставяме да помъдруват:

сега поне за кратко да положим
грешните им кости
поименно във безсловесната могила.

——————————

***

Поезията - потомствена златна рибка
в потока на безсъзнанието.

——————————

***

Поезията - най-тайничката дума
в междузъбието на думащи.

——————————

***

Вграждам се в сянката
на смълчания дъб,
лист по лист го прегръщам,
клон по клон го прелиствам
и до Бога слисан го чета -

от кора
до кора.

——————————

***

Все по-внимателно пристъпвам
по пързалката
от крокодилски сълзи.

——————————

***

Проспани нивици, анатемосани от селския пъдар,
протягат мощите си в нереални граници,
клечат по ъглите - безпримерни и недохранени
и замислените облаци над тях не виждат
капка смисъл
в скута им сиротен да поплачат.

——————————

***

Бродягите от мътния квартал
преджобват кофите за смет и
в дрипавите им очи сияе
копнеж за съвършен боклук.

——————————

***

Моя болчице трижди бяла-зелена, червена,
моя жалост, моя скръб,
по значките на ниските ви ревери
ще ги познаеш,

майчице.

——————————

***

Това поле, натъпкано с извратена трева,
с магарешки тръни и стъпкани синури -
ни за песен, ни за жътва е това поле,
само няколко безпътни гарги коленичат
и хвърлят семена за още
пустош и безплодие.

——————————

***

Назидателни облаци бърчат чело,
ядно захвърлят товара си леден,
нивята забраждат житата си в черно,
хляба помръква и всичкото друго -
с него.

——————————

***

Полето е слънчасало и удря
глава о мократа жътварска кърпа,
полето хрупа спомени за ланско жито
и му иде безропотно
да хване гората.

——————————

***

Върви народ със крачки късопаметни,
върви и хрупа вяло моркова
на утрешната мъдра съпротива:

празните хамбари на надеждата
са пълни с голи обещания.

——————————

***

И лятото куково, и овчарите праведни -
все им е на кавалите и все им е на гегите,
че вълци пеят химни край тлъстите кошари,
че храбри кучета в гората се вглеждат,

че някой гризе от луна и вие
с агнешка мъка.

——————————

***

Да вземе да дойде най-подир онзи ветрец ненадеен,
на сивите хорица даром най-цветни качулки да сложи,
малко лудост на всички в очите - дано попрогледнат,
дано секнат завинаги мравките, впити в страхливите кожи,

и нека най-късно до утре дълбоките рани утихнат
и палачите клети живота в последния миг да обикнат.

——————————

***

В босите обувки на вятъра ли зреят
семенцата на идещи бури
или нападали ничком в мечтана угар
безплодно цъфтят
и ухаят на нищо.

——————————

***

Съмва се, отделните парчета от нощта
си лягат непробудно
до следващия заговор
срещу деня.