СЛЕД ВОЙНАТА
Из цикъла „Изстрадано и преживяно” (1998 - 2004)
СЛЕД ВОЙНАТА
Над Враня се издига ретланслатор,
от самолетни бомби олюлян.
Наоколо земята е посята
с частици обеднен уран.
Деца дотам сега не се допускат.
Пастири вече не пасат стада.
И никой на обяд или закуска
не пие местната вода.
Не вярвам клетвите да се изпълнят,
но извисявам глас като поет -
да бъде чуждият летец прокълнат!
От смъртно болните проклет!
КРАЙ ОРЯХОВО
Потегляме от черквата нагоре
с очукан кален автобус.
Стърчи хотел, с дъски на кръст затворен.
А Дунава е странно пуст.
Шосето броди в заплевени ниви
и буренясали лози,
покрай безпокривен обор извива,
по селски стръмнини пълзи.
Избягала е радостта далече
от тази плодоносна шир.
На слизане женица тъжно рече:
„Живеем във Диарбекир!…”
ГАРА БУТОВО
Прелита влак от София за Варна
край пуст перон и кичести липи,
край малък хълм с прочутата тухларна,
която сякаш морно спи.
От хълма има-няма половина
и ми напомня за една мълва.
Чул кметът, че за век ще стигне глина,
и рекъл: „Ами след това?!…”
Вълнуват истински подобни вопли
и винаги ги слушам умилен.
И споменът за този кмет ме топли
в сегашния себичен ден!
