ЕМИГРАНТСКИ ТРИПТИХ

Иван Георгиев

ГЕРМАНИЯ

И аз съм като теб, маслиново дърво -
и аз не знам защо съм тука,
но точно като твоята кора
с годините сърцето ми се пука.

——————————

НОСТАЛГИЯ

Не вярвам, че дотук опрях,
но кой с каквото е заквасен -
варя боза за малката ни дъщеря,
не в Тракия, а в Нидерзаксен.

——————————

ЗАВРЪЩАНЕ

Безсмъртни бабички на пейката пред блока;
на масата - ракия, чесън и сланина.
Иконата мълчи. И няма кой да те нахока.
Дори чорапите миришат на родина.