Елена Петрова

Високо, високо в небето върху пух от облаци се носело Снежното кралство. В него живеела Снежинка с добрия си приятел Арион - прекрасният бял пегас.

С мечтите си Снежинка създавала чудни светове, които докосвали всяко човешко същество на долната земя. За жалост, зъл магьосник поискал от Снежинка да стане негова годеница. Когато тя му отказала, той я превърнал в кристална лилия.

Тъжен и самотен се чувствал Арион в Снежното кралство. Копнеел да развали надвисналото върху Снежинка проклятие.

Препускал от облак на облак и с надежда разпитвал всеки, когото срещaл по пътя си. Накрая се завръщал и заспивал уморен до кристалната лилия. Не минало много време и Арион дочул от Вятъра, че Капчица, сестрицата на Снежинка, го търси. Полетял той към Царството на Дъждовете. Вярвал, че тя ще знае как да помогне на Снежинка.

Когато пристигнал, го напоили с жива водица и сресали дългата му заплетена грива. Капчица се вгледала в топлите натъжени очи на Арион и казала:

- Само чисто сърце може да спаси клетата ми сестрица. Сигурен ли си, Арион, че си готов на всичко, за да развалиш магията?

Поклонил се пегасът и тръснал грива.

- Слушай тогава! Първо намери най-добрия ковач на долната земя. Той ще ти изкове подкови, които ще са равни по блясък на Слънцето. После иди на горната земя, право при Слънцето. Там ще откриеш сестричката ни Светлинка. Поискай да ти даде от своя дъх. Когато го вземеш, бягай с всички сили и не слушай песента ?, защото ще те погуби и всичко ще е било напразно. Разбрали ме, Арион?

Пегасът отново разтърсил грива и опрял чело в Капчица. Тя отронила вълшебна сълзица, която щяла да пази Арион от изгарящата топлина на Слънцето. Попила сълзата в челото на Арион, а Капчица добавила:

- Когато се върнеш, препускай с все сили към Снежното кралство. За да развалиш проклятието върху Снежинка, трябва да докоснеш кристалната лилия. И никой магьосник вече не ще й навреди. Тръгвай и нека любовта те води!

Препуснал Арион към долната земя. Обиколил я три пъти и най-накрая в една затънтена гора открил ковача, който знаел как да обича огъня. Проговорил му с човешки глас и го помолил да му изкове подкови, които да са равни по блясък на Слънцето.

Ковачът се засмял:

- Що за желание е това? Аз съм само един прост ковач.

- В теб ми е надеждата, ковачо! Вярвам, че само ти можеш да ги сътвориш. - рекъл пегасът.

Не след дълго ковачът повикал Арион и му казал:

- Направих подковите, както ми заръча. Не зная дали са равни по блясък на Слънцето, но вложих в тях всичката си обич към огъня. Пожелавам ти силна вяра, която да те води по пътя, и любовта да е с теб!

- Благодаря ти, ковачо! - рекъл пегасът и откъснал едно перо от крилете си. - Когато имаш нужда от помощта ми, просто го запали!

Препуснал Арион към горната земя, но една мисъл не му давала покой - искрено и от сърце желаел да помогне на Снежинка.

По пътя срещнал Светлинка, която се разхождала из своето кралство. Когато видяла пегасът да препуска към Слънцето, нещо се смилило в нея и тя го спряла, преди да се случи нещастие.

- Защо си дошъл чак дотук и какво искаш от мен? - попитала Светлинка белия пегас.

- Аз съм Арион и съм дошъл при теб за дъха ти. Само така Снежинка ще се избави от проклятието на злия магьосник, който я поиска за своя годеница.

Носели се слухове за лошотията на магьосника чак до кралството на Светлинка. Тя тайно се надявала все някога пътищата им с този проклетник да се пресекат.

Нежно се взирала Светлинка в пегаса. Толкова силно я привличала душата на Арион, че едва се сдържала да не я изпепели. Целунала го по челото, въздъхнала и започнала да пее.

Арион препуснал с всички сили към Снежното кралство, носейки безценния дъх на Светлинка.

Когато пристигнал, видял как кристалната лилия трепкала и от нея се носела чудна мелодия. Докоснал я и магията наистина се развалила. Арион ликувал от щастие, а от очите му бликнали сълзи.

Докато танцувал около Снежинка, белият пегас изведнъж се превърнал в прекрасен принц. Силна била любовта, която го водела през това приключение. Снежинка поискала да останат завинаги заедно в Снежното кралство.

На сватбата си поканили ковача и сестрите й Капчица и Светлинка.

Дошли всички феи, горски, вселенски и вълшебни същества. Пили, яли и се веселили цяла вечност.

Снежинка носела най-красивата сватбена рокля - изтъкана от снежинки, водопади от жива водица и обсипана със светлина.

Не се чуло нищо повече за злия магьосник.

Капчица била много щастлива и подарила на всички гости по една дъга.

Случайно на пиршеството се срещнали Светлинка и ковачът, който знаел как да обича огъня. Той бил само човек, а тя - най-прелестното създание, което някога бил виждал. Поискала Светлинка да му попее, но не за да подпали душата му, а защото сърцето й забило лудо. Песента й се понесла из всички царства и светът се обагрил със светлина.

Онемял, ковачът се пресегнал към нея, за да я докосне, но единственото, което уловил преди тя да изчезне, било късче злато.

Натъжил се ковачът и поискал да го върнат в дома му. Запалил огън и хвърлил в него златото и перото, което му останало от белия пегас. Изведнъж върху жарта затанцувала самодива с образа на Светлинка и му рекла:

- Искаш ли да стана твоя невеста?