Мирча Динеску

превод от румънски: Огнян Стамболиев

ПОЕТИЧЕСКО ИЗКУСТВО

Дълго си мислех, че поезията спи
под крилото на щъркелите
или че трябва да я търсим нейде в тъмните гори.
Но като беден пророк, изгонен от пустинята
/от адското тракане на нефтопомпите/,
аз вече съм съгласен да се примиря с действителността,
затова признавам,
че не съм бил прав – разбивам с чук оградата
и ви разрешавам да надзърнете.

СЪВРЕМЕННАТА КОЗА

Козата пасе розите от градските паркове,
гризе като свежи моркови трамваите,
сутрин не бърза за работа,
не преглежда вечерните вестници,
нагло пренебрегва светофарите,
не иска коли и пикници,
не изобретява изкуствени треви,
макар да знае нещичко за горите.
Паметникът в центъра е сменен с нов,
градът заспива под юрган от смог –
само тази вироглава коза
дава мляко и даже не се пита как.

ТАНЦ

Смъртта чете на улицата вестник,
покрил очите на издъхналия просяк.
Навсякъде е тя! И в кръчмата
                                със чаша вино,
и на полето бойно до войнишката палатка.
Вземи, изчеткай дрехата й,
                                     прашните обувки.
Бъди й цял живот залог безценен!

Ако откажеш, във кръвта ти неспокойна,
ще светне позлатената плешивост
на цариградската джамия-църква
                                      „Света София”.
…Ти залюлей веригата си, смърт,
                                               танцувай
във ритъма на робската мелодия.

Сърцето ми тупти сега,
                             ту с пулса на Византия,
ту с пулса на Европа, ту на Ориента…