ПОЕТИ ОТ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

превод: Георги Ангелов


НОРМАН М. ДЖОНСЪН


ЕЛФЪТ НА ИМЕ ХОБ

Простете,
но ако сте добри,
ще видите
къща в гората.
В нея живее елф
на име Хоб
самотно,
но уютно.
В къщурката,
стъкмена от кори,
е много тъмно.
И затова
на масата си вечер
той слага
ярка лампа –
и цяла нощ до сутринта
с кръглите си очила
книжка чете
безшумно.


ДЖЕКИ КЕЙ


МОМЕНТАЛНА СНИМКА

На тази светлина устните ти се разтварят
като алено цветче, от косите ти изскачат искрички.
Виждаме приближаващите се елени, те танцуват
в червени сияния високо над града.
Ние произнасяме една и съща дума.

На тази светлина гробището е вълнуващо красиво.
Златните дървета подобно кучета-пазачи
охраняват надгробните паметници. Казваме си един на друг:
няма да е лошо тук да намерим покой.
Прекъсва ни сова, която проточва монотонната си песен,
кацнала на облечената в ръкавица ръка
на някакъв ирландец.


ПАТРИК КЪРИ


РЕКВИЕМ

В последните дни,
преживявани от ненужното
човечество, какво трябва се запази?
За какво може да се съжалява
повече от всичко?

Мнозина ще кажат: Шартрьоз,
кантатите на Бах, Principia Mathematica,
и подобни.

Ще кажа: най-скъпото е жената,
заплитаща дълги тъмни коси
и поглеждаща през открехнатия прозорец.

И още, добротата:
няколко монети или думи,
или допира до ръце на непознат.

И редките минути на музика –
велики и умиращи като любов.